***

Тая сутрин, когато ти казах, че пръска дъжд,
а пък ти замълча и не ми отговори,
с неочаквана трезвост
проумях изведнъж,
че този дъжд няма да се повтори.

И че никога вече - ни лете, ни зиме -
няма точно такива да минем оттук,
че докато изричам твоето име,
ти вече си друга.
И аз съм друг.

Виж как се смалявам нататък, нататък
в други пространства и времена:
трагично-преходен
и обречено-кратък
като слънчев отблясък в сълза на жена.

Глъхне късото ехо на безпомощен звук
в елегичния край на една къса неделя…
Ние се разделяме един със друг.
И всеки със себе си сам се разделя.

И небесно сияние като нимба виси
в прояснените вече над тебе простори…
Прибери този кичур мокри коси!

Който също няма да се повтори.