АКОРДЕОН

Един никакъв мях с двайсетина клавиша,
с потъмняла обковка и ремък протрит…
Но когато въздъхне -
                                         душата въздиша
и припърхва, припърхва над грубия бит.

И ветрецът на празника ще те подеме
в кръг от млади очи,
                                         в кръг от млади очи…
Няма нищо за чудене: бедняшко време -
бедняшка музика го озвучи!

Как летяха косите ни черни и руси,
от излишък на младост бе всеки готов
да умре, да възкръсне и повторно да вкуси
от стипчивия завръз на първа любов.

Неразумно щастливи и рисковано млади,
нима сме разбирали в оня живот,
че след време у всекиго ще се обади
една друга мелодия в друг съпровод!

Сега хаос от звуци ни разпъва тревожно,
дисонанси накъсват музикалния фон…

И това, разбира се, е толкова сложно:
как ще го свириш на акордеон?