Слънцето трепери,
медлено догаря
в пурпурни вълни. . .
Тих свойте двери
трепетни разтваря
моето сърце. . .

Тихо в небесата
месец млад извива
златнорумен рог.
Сладко тишината
вечерна облива
моята душа.

Тишината чаровна,
сладост и омая -
в моите гърди. . .
Но - под таз лъжовна
тишина - аз зная -
буря се таи.

Нейде в дълбините
тъмни на сърцето
тъмно чувство зрей.
Също тъй - в вълните
тихи на морето
бурята се крий.
 

Гео Милев | Литературен клуб