Александър Геров

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

МЪЛЧАНИЕ

 

 

 

Самотата ми е тъй бездънна
и така задушен съм в мълчание,
сякаш че съм първия човек.

 

Б.  Р а й н о в

 

 

Защо стоиш в мълчание безмълвен?
Излез на улицата и върви,
заслушан в музика и вопли,
приятел на далечните звезди.


Поетите са скулптори на хората,
извайват тяхното сърце с длето,
поставят те на Космоса прозорците
и моделират земното кълбо.


И хората, вървейки в марш неспирно,
при тях накрая ще се приближат -
докосвайки ги с длан почти ефирно,
самотната им болка да стопят.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]