ПОЕТ I

На П. К. Яворов

Умря поетът. Беше есен.
Ръмеше тих, приспивен дъжд.
Надгробна реч му произнесе
един мастит държавен мъж.

Кола, жени и власт той имаше -
полиция, войска, бюджет.
Едно сърце със страст пулсираше
в гръдта на бедния поет.

Това сърце народа скъта
до своето. То оживя.
И неговия огнен тътен
разтърсва родната земя.