Александър Геров


УСМИВКА

Започна битката. Той скочи
и пръв се устреми напред
със две туптящи слепоочия
и във ръката с пистолет.


Усмихна се и си помисли:
"Отсреща също като мен
се вдига някой млад и силен
боец, в атака устремен."


Във този миг го нещо парна
в сърцето. Той се олюля.
И пред очите му се мярнаха
небе, река, гори, поля.


Върху земята от кръвта му
червено цвете разцъфтя.
Той върху цветето полегна,
усмихна се и там заспа.


Ехтеше боя страховити -
ни връв, нито последен бой.
Ще свършат някога войните
и пак ще се събуди той!

Александър Геров