Никола Фурнаджиев

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

В КРЪЧМАТА

 

 

 

Омръзнаха ми твойте пусти думи
омръзнал си ми много, дядо попе,
в гърдите пари като смърт куршума
и гният по хармана мойте снопи.

 

Преминаха на кървави кобили
другарите ми в страшни преизподни
и мрат в селата, в студ и без закрила,
разлюбени чадата ти господни.

 

Ракията е бяла като гибел,
но виждаш ли вън месеца огромен,
той спомня туй, което вчера имах,
и туй, което днес е кървав спомен.

 

Омръзнаха ми тези пусти думи,
омръзнал си ми много, дядо попе,
гори, гори, гори ей тук куршума
и вятъра развява мойте снопи.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]