О, неволя - да крееш,
на неволите раб,
да възпламваш и тлееш -
ту всесилен, ту слаб.

Тук обжегнат от зноя,
там помръзнал в студа,
надломяван от своя
и от чужда вражда.

Да тъгуваш по скрити,
неизгрели сълнца,
сам понесъл тъгите
на мильони сърца.

Като воин в тъмница
да не можеш - пленен,
да развърнеш десница
в гняв безумно-свещен.
 

Отпечатано за пръв път в сп. "Съвременна мисъл", г. II, кн. 3 от 15.IV.1911 г.
 

Димчо Дебелянов | Литературен клуб