Самотен бор на върха - страж забравен,
терзан от буря и горен от жажда,
аз чух вазрадван твоя стон сподавен
в часа, когато бурята се ражда -
и върна ли се нявга в праховете
на силний град и в гмежа сам остана,
утешно твоят спомен ще ми свети
и ще успива всяка нова рана.

Че в свойта горда мъка аз ще зная
и друга мъка, други стон сподавен,
пронесен и затихнал сам в безкрая,
самотен бор на върха - страж забравен!
 
 

Излиза за пръв път в сп. "Студентска вечер", бр. 1 от май 1912 г.

Димчо Дебелянов | Литературен клуб