ПОД СУРДИНКА
... И стало безпощадно ясно:
жизнь прошумела и ушла.
А. Блок
Димчо Дебелянов | Литературен клуб* * *Този цикъл е отпечатан в сп. "Звено", кн. 4-5 от IV-V.1914 г.Като безумна закана
на бог злопаметен, злорад,
крила отпуща вечер ранна
над моя скръбен винорад.Пристъпят мълком сенки строги
и с тях пристъпя странно сам
часът на черните итоги -
на разкаяние и срам...Де мойта свежа, росна зелен,
де грозда, в късен зной налян? -
Ах, моят труд бе труд безценен
и блян безплоден - моят блян!И де сега сърце да скрия,
де сетен плам да приютя?
- Далече тътне лиха сприя
и дебне в мрака, дебне - Тя!. . .* * *
Изминал пътя през лъките
на Любовта и Радостта,
незнайна власт ме в мрак покити,
аз бродя в гибелни места.Аз тръпна в огнена замая
като прокудена лъча,
къде съм - диря и не зная,
къде съм - гасна и мълча.А през запречените стволи
из безприютни глъбини
залутан стон за милост моли
и в неповолен грях вини.То сякаш горко запленена,
далече в глъхналия лес,
звъни душата на Verlain'a:
"dis qu'as-tu fais de ta jeunesse!"* * *
Назад, през сънища стъмени,
аз впивам взор неутолен -
неутолен и блед пред мене
въстава моя минал ден.И нечий глас през сълзи пита:
защо меда е неизпит,
защо е скръбна Афродита,
а в прах покитен твоя щит?Нима затуй над теб звучаха
тръби на свят и светъл грях
и ти бе ту невинност плаха,
ту лих борец, ту строг монах,та днес пред самата провала,
да разумееш с горка жал,
че аз в Живота съм те звала,
а ти си сам Смъртта избрал...* * *
Живях в заключени простори,
в неумолима пустота
и в мойта повест се повтори
на някой Люне повестта.Скверниха нищи мойто знаме,
враг - мойта девствена земя,
а над мощта и гордостта ми
измамна слава се надсмя.И ето, свел очи, в които
безумна пропаст се вдълба,
с последен жар в сърце разбито
аз шъпна пламенна молба:Царице, спрях до твойте кули -
прати ми в презнощ вихрен стон,
кат бледен лист да ме отбрули
от моя обезлистен клон.
итоги (рус.) - изводи, равносметка
лиха сприя - яростна буря