Иван Давидков

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска класика

 

СЕЛА - КАТО ВИДЕНИЯ

 

Иван Давидков

 

 

Села - като видения - в мъгливите полета ще се гонят.
Листа и гласове на птици ще покриват мокрото шосе.
и в късните ти сънища не ще изгрява конят,
и няма слънцето по голите баири да пасе.

 

Лисиците през кукуригането на петли ще се провират.
Геранът ще се сияе със корона от елмазен скреж
и голата череша ще звъни в небето като лира,
и огънят ще е пчелин, край който мислите си зажужали ще събереш.

 

А сутрин тръгнеш ли, усетил тръпка на горчива шума и на влага,
ще видиш - ябълки лежат до прага:
това е твоята градина, от нощта обрана.

 

Ще видиш: селянин над стръмното дере
трънливата си нивица оре,
запретнал крясъка на сойка и на врана.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 02. септември 2003 г.

г1998-2003 г. Литературен клуб. Всички права запазени!