Ц а р и г р а д,   21   ф е в р у а р и я

       Никога нашето дрипаво господарство не е било в такова шантаво положение, в каквото се намира сега, и никога в това също време то не е било така дерзки самонадеяно и така варварски безочливо, както и то сега, после окончателното потъпквание на подгоричната разпря и после видимата дипломатическа победа над трите велики северни сили. „Ако да не би бил руският посланик дотолкова вежлив и убедителен към нашето отеческо правителство, говорят пехливаните от „Басарет“, то нашите войски отдавна вече би били в Цетина и ние в един миг би извършили едно дело, за което нашите неприятели говорят, че ние не сме могли да го извършиме в продължението на цели векове.“ Според мнението на тоя читашки хавадиш¹, „ако Турция и да се намира в едно финансиално побърквание (страх ги е да кажат банкротство) и ако нейните недоброжелатели и да искат да докажат, че тя е слаба и вънкашно, и вътрешно; но земята, на която живеят такива мирни и трудолюбиви народи и която е една от най-плодородните и от най-богатите страни в Европа, ще да избави отечеството на Махмуда от сяка една сиромашия и от секи един държавен дефицит, стига само днешньото умно и деятелно правителство да извърши своята програма с надлежащата точност и колкото се може по-скоро да приведе в действие своите широки и спасителни проекти.“ Но вие не знаете какви са тие проекти и каква е програмата на граховският пехливанин. Ако в продължение на 2-3 месеца аз и да имах случай да ви опиша донейде резултатите на министерската деятелност и да ви докажа, че сичките преобразования, които са се кроили и извършили досега в държавата на разбойниците, не са били друго нищо, освен средства, за да се убие сяко човеческо проявление в животът на раята и за да се замажат очите на недоверчивите вече турски кредитори; но сичкото това, което съм аз изказал досега, е капка в морето и атом във вселената при оная громадна сума държавни примки и кюляфи, с които азиатските цивилизатори и европейските панислямисти искат да спънат и мозъкът, и краката на нашият и без това хром и безумен народ. За да мога да събера тие капки и атоми в едно цяло и да дам на читателите ви едно ясно понятие за благодеянията, които ще да сполетят нашият 50-годишен напредък и нашите неимоверни усилия и страдания, то позволете ми да хвърля кратък един поглед връх тие благодеяния и да разгледам до каква степен тие ще да бъдат спасителни за нашите сузерани и мъчители.
       Вие твърде добре знаете, че още от началото на Азисовото възцарявание правителството на покойните шарлатани Алия и Фуада обяви пред сичкият политически и дипломатически свят, че то се е решило да воведе строга економия в придворните, в правителствените и в административните разходи, че ще да смали и облекчи данъците на раята, че ще да направи преобразования и реформи в различните клонове на управлението и че ще да даде такива права и привилегии на своите подчинени народи, щото в едно твърде късо време Турция ще да заприлича, ако не на Белгия или на Швейцария, то барем на своята сестра и съседка Австрия. Но ето от тогава и досега са се изминали цели 15 години, а плодът на сичките тие обещания, надежди и уверения е съвременното страшно и безвиходно положение, от което се наслаждават и робовете, и господарите. В продължението на това време Турция е направила такава економия в своите финанси, щото грамадните доходи на държавата са в несъстояние вече да покрият даже и половината от процентите на вънкашните нейни займи, на които сроковете преминуват пределите не само на цели столетия, но и на цели хилядолетия. Тя е похарчила половината от тия займи за щастието и за умножението на харемите, а другата половина е отишла за заплатата на многобройната и развратната бюрократия, за въоружението на войската и за оние идиотически прищевки на босфорският балван, за които европеецът не би похарчил даже пребиено дукато² и на които човеческият разум се отказва даже да даде какъв-годе смисъл. Наместо да смали безчовечните данъци, които почти сякога са отнемали повече от 90 % от всичката производителност на населението, правителството на политическито комарджии притури връз тие данъци още и сякакви имдадиета³, севдадиета и фалшиви каймета, на които цената идва ли беше по-голяма от цената на проста една печатна хартийка, и с това въздигна данъците до степента на янкеседжикът⁴, или, наопаки - янкеседжилъкът до степента на данъците. А за да даде на сичкото това каква-годе форма и за да воведе каква-годе система в обирите, в кражбите и в насилията, тя раздели слвоят полицейски апарат на сатрапии⁵ или вилаети, даде пълна разбойническа власт на техните управители и за себе си задържа правото само да контролира и прибира кражбата и да размещава гладните и жъдните пиявици по тялото на полуубиената рая. Следствието на тие гениални реформи беше следующето: в сатрапиите се основаха няколко исляханета⁶ за дресируванието на нови правителствени олани, чапкъни, пияници и цивилизатори; учредиха се тук-там вилаетски банки и запасни магазии, които служеха и служат само за заплатата на провинциалният щат правителствени разбойници и за прехраната на оние диваци из Кавказ, които и без това са пълни господари на имането на нашият селянин, и на които жените играят голяма роля във вътрешните съдби на Турция; основаха се в столнината на секи един вилает по един, а на места и по два правителствени органа, на които целта и назначението е била и ще бъде да покрива раните на ограбеното народонаселение, да дава известна официална законност на злоупотребленията и да служи за аргумент на цариградските гьозбььджии⁶, че тие харчат големи суми за разпространението цивилизацията между синовете на султанът и за омекчението на нравите и обичаите на двата братски народа. Притурете при тие реформи и учреждения още цели тайфи тайни и явни шпиони, цели банди шарлатани и развратници и безчислено множество разпространители на нравственият и на телесният сифилис и вие ще да си съставите доволно ясно понятие за ползата, която са принесли двайсетгодишните голи и безсовестни обещания на янкеседжиите пред Европа. Тая полза е грамадна и за свидетелство аз може да покажа на нравственото, на умственото и на економическото състояние и на двата противоположни елемента в Турция.
       Но да видиме по-напред какви права и привилегии е дало цариградското правителство на порабощеният елемент в държавата, т. е. на нашият в сяко едно отношение честит народ. Една от най-главните тие привилегии без никакво съмнение е ферманът, с който се учреди и нареди нашата екзархия и на който днешните политически мъже на Турция искат да дадат такъв също смисъл и характер, какъвто е имало и има сяко едно постановление от Махмуда и досега. Ако тоя ферман и да определи доволно ясно отношенията на българският народ към неговите духовни плантатори и ако и да задоволява донейде нашите справедливи домашни желания, но той се издаде в такова критическо време за Турция, щото приемниците на Алия трябаше да употребят нови и нескончаеми раздори между гърци и българи и предмет за поглъщание сичката наша народна деятелност. И наистина, като погледне човек какво произхожда днес за днес в Македония и в другите крайнини на нашето отечество, то ще да се убеди, че за нашият народ тоя ферман не е нищо друго, освен многозначуща нула; а протаканието на неговото осъществление е едно от първостепенните негови нещастия. А това желаят и враговете на нашето политическо бъдеще, и неприятелите на нашата народност.
       Друго още по-голямо благодеяние, което тираните приготовляват да излеят над нашите неразбрани глави, е вопросът за училищата, който е такъв също плод на турските реформи и преобразования, каквито са и данъците, и ферманът, и вилаетите, и шпионството, и моавинството⁸, и цензурите, и разбойничеството, и убийствата, и сичките други резултати на азиатско-европейският прогрес. Тоя вопрос, който отдавна вече дразни апетитът на цариградските шкембести дембели и който е побъркал нервната система даже на някои други и от нашите калпазани, ако и да е останал в настоящето време на вторият план при оние финансиални операции, които занимават мозъкът даже на н. в. султанът, но от сичките проекти, които се приготовляват в министерството на народното заслепление и за които с такава похвала се отзовава органът на панислямистите, първият, който ще да се турне в действие, проектът за съединението на нашите училища с медресетата⁹ на турският идиотизъм.
       За турското правителство осъществлението на тая варварска идея е един от жизнените вопроси на Турция. С неговото решение тя ще да парализира нашето направление, ще да отнеме и последнята самоуправност в нашият живот и ще да наложи един твърде безумен данък. Мнозина искат да кажат, че екзархията е земала мери, за да отстрани това нещастие от главата на своето стадо, но аз не вярвам. Напротив, екзархията е първият кондуктор, чрез който правителството ще да прокара своята мисъл и екзархията ще да бъде орудието, чрез което реформаторите ще да унищожат и последнята надежда на българският народ. По-голямата част от екзархийският съвет и оние акробати, които играят на простряното между екзархията и правителството въже, са родители и разпространители на тая идея. А за чиновниците, като например, Кръстевич, Михайловски и др., то не ще и съмнение, че тие са главните подстрекатели, за да се приведат колкото се може по-скоро в действие техните мечти и утопии. Аз казвам мечти и утопии, защото сѐ още не съм изгубил вярата си в народът и сѐ още се надея, че той ще да разбере какъв смъртоносен сюрприз му се приготовлява с варварското турско намесвание в единствените негови човечески учреждения. Ще да видиме последствията и на тая реформа и ще да бъдеме свидетели на това, как ще българският народ да посрещне и тоя удар. Ако земем във внимание това, че в последнйото време той е претърпял даже и най-гнуснавите обиди и унижения, то е твърде близо до умът, че и съединението на неговите училища с турските ще да се приеме така също без никакви протестации, както се прие и данъкът на новорождените деца. Но ако народът е глупав дотолкова, щото да не може да разбере сичката важност на своята злочестина, то между него има хора, които да му разкажат сетнините на неговата глупост. Тая глупост е станала историческа и мене ме е страх да не би гласът на разума да премине през нея така също, както той преминува през пустинята. Но както и да е, аз ще да се спра на тая глупост и до неделя ще да продължа това, което захванах в настоящата си дописка.
       За да свърша сега, аз ще да ви кажа една новост. Между екзархията и патриарханата тие дни ще да произлязат важни комедии. По поводът на синодалното руско изложение до помазаникът на Русия, гърците и техните ефемериди са повдигнали такава шумотевица против схизматиците и против руската черкова, щото и о. Балабанов не знае как ще да се удържи в пределите на своето православно смиреномъдрие и да не покаже зъбите си на беломорските просяци. Следствието на тая комедия (така барем мислят тие, които познават гръцкият фанатизъм) ще да бъде окончателният раздор между руската и вселенската черкова и тържеството на оние панислямисти, които сичките свои надежди за спасението на Турция возлагат въз разприте и неспоразуменията между нейните поробени народи и народности. Тиранинът се подсмива твърде умно над нашите детински умове.

[в. „Знаме“, г. I, брой 10 от 2 март 1875 г.]

---

¹ Вестник.
² Венецианска златна монета.
³ Данъци за посрещане разходите по войската.
⁴ Хайдутлук, разбойничество, кражба.
⁵ Управления (пълновластни).
⁶ Поправителен дом.
⁷ Шарлатани.
⁸ Институция на помощник-началник (създадена след реформите).
⁹ Мюсюлманско духовно училище.

върни се | съдържание | продължи