Г-н Нейчов е превел историята на Катилина и Югурта и с обявлението си показва: колко пари му струва кожата, де се е учил и какъв ще му бъде преводът. Чуйте, български романисти, стихотворци, драматурги и сички черникнига преводачи! Романите принасят вреда на г-н Нейчова, романите пълнят главата му с такива идеали, които като не може да постигне, бъркат му да изпълни длъжността си към семейството си, към обществото, към народът, и затова превожда историята на Катилина и Югурта, която ще ни направи велики граждани, велики като Цицерона. Не знаете, работата е такава: г-н Нейчов се е учил и възпитавал по Европа само с романи и е напълнил главата си с такива Пол де Коковски идеали, от които, като дойде в скитска България, не може да реализува ни един от тях, защото в нашата дива земя няма такъв баща, такава община, която да даде някому 20 хил. гроша, за да отиде да доведе любовницата си от Париж из някое „cafe chantant“. Да, такива романи са вредни, такива идеали са непостижими и по-добре е да превожда човек истории - ако ще би затова: как дигнала жабата крака да я коват - отколкото да лапа мухи. А освен това слогът на г. Нейчовото обявление е тъй добър, тъй накичен, щото сякаш че г. Нейчов е откраднал „сладкото перо“ на Михайловски или е одрал кожата на отца Балабанова и монсиньора Овчева. Тъй и виждаш любезните редактори на „Читалището“ и преводът на „Помпея“; тъй и четеш философската статия за „Себелюбието и самолюбието“, според която статия и баджи¹ да чисти човек, чисти ги от самолюбие, а не за хляб. Да не е навлякъл авторът на тази статия и рясата от самолюбие? Пусти идеалисти!

[в. „Будилник“, г. I, брой 1 от 1 май 1873 г.]

---

¹ Огнища.

върни се | съдържание | продължи