Ц а р и г р а д,   24   м а й я

       Филантропия! Благотворителност! Колко души шарлатани покриват своите мръсни дела чрез тие благозвучни думи, които не принасят пичти никаква съществена полза на мястото, дето се те практикуват, ако полето на тяхната деятелност и да е твърде обширно. Благотворителността не може да изкорени злото, тя не обяснява причините на безбройните страдания на човечеството, не унищожава тие причини, а лекува само следствията. Тя само затуля устата на гладният, приспива страдающият и приучва недоволният на робство и на търпение. Земете за пример Англия, дето благотворителността е достигнала до такива широки размери, в каквито тя не съществува нито в една държава. Нима там са могли филантропите да изцерят язвата на тялото на английският народ, която от ден на ден се уголемява сѐ повече и повече, и която рано или късно ще да преобърне сичкият обществен строй в тая страна? Думата ми е за английският пролетариат, който, при сичката благотворителност на аристократите, расте не с години, а с часове и с минути. Освен това даже думата благотворителност е унизителна за човешкото достойнство, защото тя предполага, че съществуват на светът такива създания, които са направени по образуи по подобию божаго, но които са осъдени да мрат от глад и от мизерия. Никъде благотворителността не е принасяла полза, нито в старото, нито в новото общество. Припомнете си оние темни картини из римската история, когато цели хиляди нещастни хора са крещели „хляб и цирк“, и когато тираните от страх и из милосердие са удовлетворявали желанието на своите робове. Има ли по-гнусно и по-отвратително гледище от това? Но разумните и образованите хора отдавна вече са разбрали лошавите последствия на благотворителността и сичкото свое внимание са обърнали на коренът на злото, т. е. на онзи анормален обществен ред, който създава безмерно богати и безмерно сиромаси люде. Трябва по-напред да се изкорени злото и тогава не ще вече да има нужда да се занимаваме с лекуванието на неговите последствия, което не само че е безполезно, но е даже и вредително, защото дава възможност да се развие в друго направление болестта. Извинете ме, че се аз така разфилософствувах за неща, които отдавна вече са раздъвкани и обяснени от новото човечество, но аз направих това, за да ми послужат горните редовце като критериум за известията, които аз ида да ви съобща.
       Аз съм ви писал и друг път за гладът, който опустоши преди малко Мала Азия и който заплаши даже нашето с богата природа отечество и, струва ми се, споменах, че някои си благотворители се притекоха със своите привременни помощи на анадолците. Днес аз имам пред очите си отчет на цариградският благотворителен комитет, основан близо до английското консулство, който заедно с други подобни комитети, е подал помощ на 200 000 гладни души. Ако сметнеме, че на тие хора се е дало, както казва отчетът, от 10 до 15 гроша, то ще да дойдем до една твърде значителна сума; но за един човек или за едно семейство, което няма нищо, което мре от глад и което тряба да проживее от жътва до жътва, какво значат тие нещастни 10-15 гроша? Не са ли те един залък, който не дава нито здраве, нито живот на умирающият, а само продължава неговите страдания? Той сѐ ще да мре; а не е ли по-справедливо и по-човешки да се прекратят страданията му един час по-напред? Ето що говори отчетът по-нататък: „Нашите статистически сведения показват горчивата истина, че гладът в Мала Азия не ще може да се уничтожи даже и подир жетвата на 1875 год. В най-плодородните страни на М[ала] Азия една третя част от народонаселението не е сеяла нищо; а трите четвъртини, които са сеяли, са обвезани с такива условия, щото като приключат сметките си със заемодавците си, то не ще да им остане, като-речи, нищо за прехрана. Как ще да проживеят те до жетвата на идущата година. Да им се помогне е невъзможно, защото нещастните ще да бъдат твърде много!...
       После тие отчаяни, но справедливи возгласи, благотворителите предлагат на правителството да захване обществена сграда, за да даде работа и прахрана на народонаселението. Добри и човеколюбиви планове, но кажете ми ще да могат ли те да се осъществят при днешньото положение на турските финансии? Отде ще да земе правителството пари, за да захване обществени сгради и да даде прехрана на гладните? Не от раята ли пак? Но това не е лек, не е благотворителност. Ако да би попитали гладните мене, то моят рецепт е въстание против днешният обществен строй. Съсипете тая ерархия в човечеството и вие ще да видите, че ще да се уничтожат причините на вашите страдания. Но стига за това. Да ви кажа сега нещо и за агите.
       От 1 януария на идущата година пощите и телеграфите в Турция ще да влязат вече под пълно управление в ръцете на турците. От тая дата иностранните пощенски тимбри¹ няма да имат никакво значение в Турция. Ще да видиме как ще да се приеме това високо решение от европейците, които са се убедили вече в турската неспособност.
       Разпрата, която беше произлязла между семитическият крадец барон Хирш и н. в. султанът на разбойниците, е зела вече полюбовно решение; крадците са се условили относително раздялата на плячката, която ще да смъкнат чрез направата на железните пътища. С една дума, между царят израилски и банкротинът Азиса съществува вече пълно съгласие и любов.
       Известието, че Занзибарският султан е тръгнал за Англия и че е приет твърде тържествено в Лисабон, е ударило като с дърво турската журналистика. Тя крещи за панислямизмът, а неговите синове се разхождат по гяурските земи, без да се явят пред наследникът на пророкът!

[в. „Знаме“, г. I, брой 18 от 30 май 1875 г.]

---

¹ Марки.

върни се | съдържание | продължи