Ц а р и г р а д,   11   ф е в р у а р и я

       Пак преобразования на думи, пак реформи на хартия, пак шарлатантства и зверства от страната на турските държавни разбойници! Ако хвърли човек един безпристрастен поглед върху сичко, що става в империята на османлиите и в нейните висши държавни тимархани, то не трябва да бъде нито патриот, нито българин, нито европеец, а трябва просто да бъде човек колко-годе развит и запознат с животът на другите народи, за да се убеди, че Турция е пример за варваризмът, идеал на глупостта и символ на деспотизмът. Наистина, в министерствата на Високата порта секи ден се издават нови постановления за държавата, нови закони за раята и нови проекти за ограничението претенциите на безочливите чуждестранци, но ако под сичкото това вие прокарате една черта и съберете сичките тие цифри и йероглифи, то ще да получите сума от финансиални нули, от дипломатически лъжи, от административни шарлатанства, от юридически зверства, от политическо безумие и от сичко, каквото само може да роди умът на босфорските идиоти. От онова време, откогато на везирската столица е дошел граховският пехливанин, който е сега назначен и за главен комендантин на сичката гола турска войска, т. е. който е добил чинът сердари-екрем¹, и до днешният божи ден в Турция са произлезли такива „вътрешни народни преобразувания“, каквито не са произлазяли даже и във времето на Махмуда, т. е. във времето на знаменитият Рашид паша, който е бил алфа и омега на турското падение в Европа, и който е родоначалник на днешната шеренга² политически разбойници. Но какви са били тие преобразования, каква е била целта на техните обнародвания и какво олучшение са докарали тие в държавата на капасъзите, това може да ви каже само раята, която е била честита да носи сичкият товар на плещите си и която е достигнала днес до такова положение, до каквото не достига и волът в хомотът, и човекът в темницата, и конят на воденицата, която той върти от заранта до вечерта. Нека ми докаже някой, че българският народ не е вол, който оре земята само и само затова, за да нахрани господаринът си, че не е човек в темницата, който е осъден до живот на робство, и че не е кон, който със завезани очи върти колелото на държавната мелница и който за награда на своят труд не яде нищо друго, освен плява, трици и камшик. Но да оставиме блаженството на раята настрана и до поговориме за вънкашните и за вътрешните преобразования на разбойниците. Едно от най-главните и най-новите преобразования, на което се чуди почти сичкият европейски печат, е унищожението на чуждестранните пощи в Турция и заместянието им с пощата на фрадулозните банкроти³. Вие твърде добре знаете, че ако да не би били чужсетранните пощи в Турция, то никакво търговско съобщение не би било възможно в тоя европейски Китай и никаква сигурност не би могла да съществува там, дето секи - от скиптъпът и до тоягата - е отявлен разбойник. Но турското правителство, което в последньото време се е решило твърдо да покаже пред Европа, че Турция сама ще бъде в състояние да поддържи своето съществование, е издало вече закон, чрез който се унищожават сичките чуждестранни пощи в държавата и чрез който администрацията на турските пощи зема на своя отговорност и кореспонденциите на другите държави. Официалната пачавра „Turquie“, като хвали тая постъпка на идиотите, старае се да убеди светът, че турската поща ще да даде сичките гаранции за сигурност, които се изискват за такава една важна и деликатна служба. Но сичките тие старания на пачаврата се посрещат със смях и с подигравки не само от страната на неверующите в турската способност, но и от оние кендихалъна⁴ оптимисти, за които е сѐ едно, ако ще би пощата да влезе даже в ръцете на някоя разбойническа черкезка компания.
       Турската поща ще да извършва своите съобщения по сухо по тоя същи начин, по който ги е извършвала и досега, а за пренасянието чантите по море тя ще да направи условия с чуждите мореплавателни компании. Разбирате ли сега какво е намерението на разбойниците? Тие предвиждат сичките катастрофи, които ще да ги постигнат на сцената на Балканският полуостров и за които им говори в очите почти цяла Европа, и затова употребляват всевъзможни мери, за да отстранят за време часът на своето отсъждание и денят на изпращанието им в дъното на Азия. Нека говори кой каквото иска, но мене никой не може увери, че преобразованието на турските пощи е вопрос административно-икономически. Напротив, тоя вопрос е чисто политически и има почти еднакъв характер с вопросът за участието на европейските консули в турските политически съдилища. Почудете се и на тая нова мярка от страната на турските държавни шарлатани. Вие знаете, че преди време, даже и доскоро, когато се съдеше някой политически престъпник в Турция, европейските консули и посланици изпроваждаха своите драгомани в съдилищата и с това туряха някаква си контрола на турската процедура. Но правителството на Хюсеина, което като вижда, че паяжината на деспотизмът е оставена на своите собствени сили, иска да покаже, че ней не трябат никакъв род изкуства, за да удари по носът трите европейски сили, които не желаят вече да стоят до главата на умирающият и да го пазят от мухите, а затова е издало заповед, със силата на която се запрещава на чуждите драгомани да присъствуват на операциите в турските политически съдилища. На тая пехливанска мярка от страната на граховският херой италианското правителство е отговорило, че то от своя страна няма никога да допусне, щото неговите поданици да се съдят от тие съдилища. А с тоя отговор то доказва, че не припознава издаденият преди някое време турски фарс, чрез който сичките чужди поданици в Турция ще да се съдят по кодексът на дервишката юриспруденция. Примерът на Италия е последвало и французкото правителство, а след него и сичките други посолства в Цариград. Сичкото това, ако и да не е твърде приятно на агите, но Сафет паша, министърът на външакните дела на Турция, е принуден да посъветва Хюсеина или да измени законът за ненамисанието на чуждите посланици в храмовете на турската Темида, или да припознае решенията на италианското и на французкото правителство. Ще да видиме коя пилюла⁵ ще да предпочете да погълне новият сердари-екрем. Аз мисля, че по причина на чрезмерното си юначество той ще да погълне и едната, и другата, защото Италия не е Сърбия, а Франция не прилича на Черна гора. Тъй барем говорят оние турци, които считат вопросът за клането при Подгорица за свършен вече и които се надеят, че Сърбия никога вече няма да продума за Зворник и за Сакра. А знаете ли вие, че тие турци са твърдо уверени, че граховският херой и накарал княз Никола да бъде така учтив в дипломацията си към болният дембелин? Ако из Цариград и да се носи слух, че за да се изгладят съвсем недоразуменията между чалмите и шапките с червените дъна, Черна гора е поискала да се съсипят оние няколко укрепени кули, които са повдигнати на нейните граници после последнята война с турците, то правоверните мислят, че Черна гора е вече унижена, както дипломатически, така и политически. Но не тъй тряба да мисли онзи, който не е турчин и който познава колко-годе положението на работите. Наистина, ние видиме, че Черна гора показа голямо малодушие в разпрята си за подгоричният вопрос, но ако земем във внимание политиката на трите северни сили, които изненадано отклониха ударът, който се беше вече издигнал над бръснатата глава на босфорският идиотин, но той ще да се убеди, че тоя удар се отклони само затова, за да се даде повече време на недоволните да се приготвят да поддържат своите исторически и човечески права. Исканията на княз Никола да се съсипят турските укрепления по границите на неговото княжество не са друго нищо, освен една дипломатическа кука, [с] която той иска да закачи болният за носът, за да може постоянно да го подръпва и когато поиска да намери причина за отмъщение на претърпените толкова годишни стари и нови варварски обиди. Право ли е това общо заключение на южнославянските патриоти или не е, аз оставям да реши времето и оние близки бъдъщи събития, които приготовлява всеобщото европейско въоружение и които ще да имат голямо влияние на съдбата на южните славяни. Аз мисля, че настаналото днес за днес видимо спокойствие на Балканският полуостров не е нищо друго, освен оная зловеща тишина, която се появява въобще пред сяка една страшна и разрушителна буря, и онзи кратък момент, който се продължава после изгарянието на фитилът на подпаленият вече топ.
       Но да оставиме надеждите и упованията настрана и да се попитаме, вършиме ли ние нещо, за да се приготвиме да посрещнем бурята, която ще да зареве над самите наши глави? Погледнете на сичките наши действия както извън, така и вътре в народът, и вие изведнаж ще да се уверите, че ние не вършиме друго нищо, освен това, че протягаме своите вкочанени членове при топлината на месечината, че спиме под монотонната погребална песен на екзархията и че чакаме огнените езици от небето, за да се научиме да просиме и да плачеме на сичките всевъзможни езици на земята. Даже и Турция, която сама вече се е убедила, че нейният живот се намира в раят на Мохамеда, и тя вдига гърмоотводи против наступающата буря, а ние, които се надеем само на своето бъдъще, които сме длъжни да се приготвиме барем дотолкова, щото да не загинеме във времето на бурята, навели сме се над букварът и учиме се само затова, за да ни не заварят европейските цивилизатори безграмотни и неодялани и за да ни се присмеят съседите, че не ще можеме да запишеме денят на своето ново и убийствено робство. . .
       Но да оставиме и това. За да свърша дописката си, аз ще да ви кажа две-три новости, които, ако и да са обикновено нещо в Турция, но заслужават да се запишат в домашната хроника на турските глупости. В Ерусалим е произлязло още едно сбивание между гърците и арменците във витлеемската черкова, в което сбивание е ранен арменският владика и още 20 други лица, от които двама са отишли да искат справедливост от бога. По причина на тия православни варварства от страната на солените, Портата изпроводи тие дни особен комисар, за да разгледа тоя вопрос и да издири и накаже виновниците, но работата ще да се свърши за ползата на гърците, защото, преди да тръгне за Ерусалим, справедливият комисар направи по-напред визита на фанариотският патриарх в неговата собствена къща и, разбира се, още в Цариград той реши кой е крив и кой е прав от служителите на божият гроб. А патриархът може да похарчи сега някоя и друга стотина лири за греховете на своите паликарета, защото чрез съдействието и орталъкът на банкротите той скоро ще да земе от елинската независима черкова няколко милиона драхми, които тя дължи на патриарханата от времето на своето освобождение и досега. Турският посланик в Атина е упълномощен да прибере тие пари и да ги раздели между банкротите и патриархът. Аз не вярвам, че гръцкото правителство няма да улови Настрадин ходжа с лукът в торбата. Ще видиме. Да ви кажа още една новост. Турското правителство, което се отнесе така варварски към депутацията на евангелическото общество, за да покаже, че то е еднакво справедливо към сичките вероизповедания, е наумило да изгони и езиутите из държавата си. Видите ли пехливанинът от страната на дембелите? Какво ли ще да прави сега дядо Рафаил? И папата още не е приел тие свои нови приятели!

[в. „Знаме“, г. I, брой 9 от 16 февруари 1875 г.]

---

¹ Главнокомандващ.
² Редица.
³ Банкрутиралите измамници (т. е. турското правителство).
⁴ Които са нормални, с ума си.
⁵ Хап.

върни се | съдържание | продължи