Ц а р и г р а д,   16   ю н и я

       Време е сега да кажа и аз няколко думи за турските финансии и за економическото състояние на нашето нещастно отечество. Преди няколко време се беше пръснал слух, че касата на делветът¹ е опустяла и че купоните за юлия, т. е. лихвите на публичният дълг, не ще могат да се заплатят. Това направи да спадне консолидето², а министрите на н. в. султанът да се хванат за брадите и в името на своят държавен шарлатанизъм да захванат да лъжат и наляво, и надясно. За да успокоят своите кредитори, тие се не забавиха да обнародват в тукашните вестници своите фалшиви икономии и да покажат източниците, с които ще да покрият тазгодишният „нищожен“ дефицит. Но знаете ли какви са тия икономии? „Султанът - казва „Византис“ - се е решил да спре направата на джамията на Бешик таш, която ще да погълне громадни суми, и е харизал мястото на майка си, а мюлковете, които щяха да съставляват доходът на тая джамия - на синът си Юсуф Изедин ефенди“. Това излезе чиста и непорочна лъжа. Направата на тоя памятник на турската глупост не е нито спирана, нито ще да спре. Въоруженията се продължават, подаръците на високопоставените лица от страната на сулнанът и на майка му следват сѐ със същата щедрост; а младите ефендиета, които правителството беше изпроводило в Париж да довършат науките си, се връщат назад по причина, че няма вече пари за техните стипендии! Такава е икономията! Да видиме сега и кои са новите източници за поправанието на дефицитът.
       Един от тие източници е налогът връз чуждите вносни стоки, който досега е съставлявал сума от 1 400 000 турски лири. Портата гледа на тоя приход като недостатъчен за една държава, на която 3/4 от доходите й отиват за лихвите на нейните дългове и затова отсега нататък наместо 8% тя ще да зема 20% данък от вносните стоки. Това ако и да се не харесва на европейските спекуланти, но силите ще да се съгласят да го приемат, защото виждат, че и с тоя приход банкротите не ще могат да си оправят конците. Лихвите, които тряба да се заплатят сега през юлия, процесът с барона Хирша, който ще да тласне Турция в нови разноски и задължения, и държавният дефицит, който се простира до 6 000 000 турски лири, се на покриват с такива ничтожни приходи, каквито са например тимбрите³, монополът на тютюните и налогът на вносните стоки. Половината от тие доходи се краде от чиновниците, на които от точка зрение на икономия се плаща твърде малко, но които от точка зрение на благотворителност са набрани твърде много. Тие крадат баснословно. Следователно, единственото спасение на Турция, за да излезе барем на минута из това критическо положение, е или да направи нов заем, в което е немислимо да сполучи, защото европейските банкери виждат вече разликата между цифрите на доходите и на разходите и затова ще да поискат безбожни лихви; или да се обърне към раята и да се реши да я съсипе окончателно.
       Но тука се ражда един твърде важено вопрос. Оная година безплодието доведе поданиците на султанът до мрене от глад, а тая година, която от началото показа признаци, че ще може да поправи някак си злото, е още по-неутешителна. Наводненията, бурите и градът опустошиха множество страни в държавата, така щото мнозина смятат, че само правителството ще да изгуби повече от два милиона лири, които, разбира се, ще да влязат в дефицитът на идущата година. За пример аз ще да приведа няколко известия за тие опустошения. В. „Солун“ пише, че на 18 юния една силна буря, придружена с дъжд и град, опустошила Велес и околностите му. Зърната на градът били извънредно едри, някои си тежели до половина ока. Загубите са страшни. Лозята и жътвите на 11 села са съсипани съвършено. Такава също буря е произлязла и в Шуменско, която е разорила съвършено цели три села. Градът бил едър като кокоши яйца и в продължението на един час навалял до един аршин. Сичко се обърнало на прах и на пепел. Едвам за 24 часа градът можал да се стопи. В Цариград избухнали така също страшни бури. В Софийско и в Кюстендилско са валели такива силни дъждове, щото по-голямата част от сеитбите са направени барабар с земята. Там е валяло град, на когото зърната са имали по 100 грама едното. Бурите и градът в Тулчанското окръжие са направили още по-големи загуби. Сеитбите са завлечени. Селото Теке е заляно, а 25 къщи са съборени съвсем. А бурите в Елбасан, в Русчук, в Мараш, в Самос и в много още други места? Както щете, но загубите са громадни и дефицитът на босфорските шарлатани догодина ще да бъде 16 милиона турски лири! А раята? Бедната рая! Тя ще да робува, ще да гладува, и ако не се свести да остави на минута плугът и да се хване за желязото, то тя ще да бъде съсипана и от глад и от сякакъв вид епидемии. Сега е времето да се каже на народът какво тряба да се прави; сега е сгодната минута да се произведе революция. Проспиме ли и това време, то ние ще да си бъдеме вечно робове. Раздялът на Турция е близо и над нас ще да хвърлят жребии като над стока.

[в. „Знаме“, г. I, брой 21 от 6 юли 1875 г.]

---

¹ Държава.
² Обезпечен дълг.
³ Марките.

върни се | съдържание | продължи