П л е в е н,   17   а в г у с т а

       Народонаселението по нашите места е писнало кански както от страната на черкезите, така и от страната на обезуменото вече турско правителство. Обирите и убийствата нямат счет, а правителството, недоволно само от тие доходи, издало заповед да се съберат данъците за три години напред. Народът няма какво да яде, а официалните и неофициални крадци и убийци му продават и чергите, и брадвите, и съдовете, за да съберат пари - своят помен парастас! Нещастните аги! Въстанието в Херцеговина ги е направило по-мирни и от чифутите, но правителството и черкезите вижта вече скончението на светът и затова са излезли вече като явни разбойници и джелати. Ако срещнете някой от бабаитите и му кажете: „салалахаир-олсун, ага“¹, то той непременно ще да ви отговори: „хаир олсун кардашим“². Подушиха свинете лошото време! Но подуши го и нашият народ. Слушайте да ви разкажа един факт и вие ще да си съставите пълно понятие за положението на раята, на агите и на самото правителство.
       Преди няколко време черкезите от село Телим ляха отнели мерата на жителите из село Койнаре, което е населено само с българи и с помаци. Койнарчени се оплакаха на властта в Плевен и добиха своето право на мерата за няколко стотини лири, но щом си тие отидоха, то черкезите, които не щат даже и да знаят, че в Турция съществува правителство, стават мало и голямо на оръжие, нападват на полетата, [на]биват койнарските овчари и говедари и отнемат им добитъкът. Обирите си отиват в селото и разказват каква е работата. Българи и помаци рипват кой с пушка, кой с нож, кой с брадва, кой с каквото можал и разярено отиват да отнемат откраднатият свой добитък. Когато койнарчани наближили черкезите, то последните захванали първи да гърмят. Селяните като видели, че това не е шега, то захванали тие да отговарят на гърмежите. Работата достигнала до там, щото се захванал един доста отчаян бой, който траял от заранта до вечерта и в който са паднали доста мъртви и ранени и от двете страни. Правителството като чува това, повдигва сичката жандармерия из Плевен и телеграфира за още помощ из Никопол, която като пристигна, заедно с каймакаминът, отива на бойното поле и с големи усилия умирява разярените воюющи страни. Правителството улавя няколко души от черкезите, докарва ги в Плевен и оттука ги подбира за Русчук, дето ще да се предадат в ръцете на правосъдието. Но дордето да ги закарат в тоя град, то жандармите са изпущали почти половината по пътя, останалите твърде скоро щели да се пуснат, защото тие ще да разделят със своите ортаци откраднатото хорско имане.
       Правителството се уплаши да не би негодованието на българите и на помаците да земе по-широки и застрашителни размери, и затова улови само за лице няколко души от своите тайни чиновници. Но като усмири вече „бунтът“, то редът е сега да излови и да накаже българите и помаците; аз мисля, а с мене заедно и секи, който познава турското правителство, че българите не ще могат така лесно да се отърват от русчушкото правосъдие! (Кой им е крив, когато не са обърнали пушките си срещу жандармерията и срещу каймакаминът!) - Тука ние из ден [в] ден чакаме бъркотия. По планината се е запушило вече нещо и българинът е вдигнал някак си своята покорна глава. Агите са много кротки.

[в. „Знаме“, г. I, брой 25 от 27 август 1875 г.]

---

¹ Добро утро, бате.
² На добро за бъде, брате.

върни се | съдържание | продължи