НЕЙ

 

Христо Ботев

 

 

Питаш ме защо съм аз
дохождал нощя у вас,
как съм скочил през плета
и що щял съм да крада.

 

Кат мъжът ти не съм стар
да не видя в темна нощ:
аз си имам за другар
на поясът остър нож.

 

Нощ бе тъмна като рог,
примъкнах се като смок:
слушам, гледам - сички спят,
спеше си и ти с мъжът.

 

Там в градина аз седнах,
в ръка силна нож стиснах:
ще излезе, рекох, той,
ще изпита гневът мой.

 

Гледам вкъщи свещ гори,
вие спите - мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.

 

Впил съм очи във свещта,
а не виждам, че нощта
превали се и мина
и зора се веч сипна.

 

Славей песен си запя:
с радост среща той зора;
през прозорецът глава
се показа и засмя.

 

Тебе тутакси познах
и тогаз се чак стреснах;
„Друг път“, славею казах
и през плетът пак скокнах.

 

Ето защо идвах аз
в тъмна нощ и грозен час:
ще умре един от нас -
ил мъжът ти, или аз!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

Речник:

 

г р о з е н   - страшен, опасен (рус.)

 

 

 

Стихотворението излиза за първи път в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“ и това е единствената известна редакция. Според Захари Стоянов то е създадено през 1872 г., когато Параскева Шушулова се омъжва в Калофер. Други изследователи обаче смятат, че съдържанието му е свързано с женитбата на Мария Ив. Горанова, която се омъжва за котленеца Петър Огнянов - богат търговец, значително по-възрастен от нея. Изследователят Мих. Димитров допуска, че „Ней“ е било отпечатано първо във в. „Будилник“ - в загубения брой 4 на вестника.

върни се | съдържание | продължи