Христо Ботев

поезия

„Литературен клуб“   -   най-старото електронно списание за литература в България!  | начало

 

      НЕЙ

       

      Христо Ботев

       

       

      Питаш ме защо съм аз
      дохождал нощя у вас,
      как съм скочил през плета
      и що щял съм да крада.

       

      Кат мъжът ти не съм стар
      да не видя в темна нощ:
      аз си имам за другар
      на поясът остър нож.

       

      Нощ бе тъмна като рог,
      примъкнах се като смок:
      слушам, гледам - сички спят,
      спеше си и ти с мъжът.

       

      Там в градина аз седнах,
      в ръка силна нож стиснах:
      ще излезе, рекох, той,
      ще изпита гневът мой.

       

      Гледам вкъщи свещ гори,
      вие спите - мен в гърди
      силен пламък, яд гори
      и гняв ще ме умори.

       

      Впил съм очи във свещта,
      а не виждам, че нощта
      превали се и мина
      и зора се веч сипна.

       

      Славей песен си запя:
      с радост среща той зора;
      през прозорецът глава
      се показа и засмя.

       

      Тебе тутакси познах
      и тогаз се чак стреснах;
      „Друг път“, славею казах
      и през плетът пак скокнах.

       

      Ето защо идвах аз
      в тъмна нощ и грозен час:
      ще умре един от нас -
      ил мъжът ти, или аз!

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      ---

       

      Речник:

       

      г р о з е н   - страшен, опасен (рус.)

       

       

      Стихотворението излиза за първи път в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“ и това е единствената известна редакция. Според Захари Стоянов то е създадено през 1872 г., когато Параскева Шушулова се омъжва в Калофер. Други изследователи обаче смятат, че съдържанието му е свързано с женитбата на Мария Ив. Горанова, която се омъжва за котленеца Петър Огнянов - богат търговец, значително по-възрастен от нея. Изследователят Мих. Димитров допуска, че „Ней“ е било отпечатано първо във в. „Будилник“ - в загубения брой 4 на вестника.

 

©1998-2022 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]