Христо Ботев

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

      ЕЛЕГИЯ

       

      Христо Ботев

       

       

      Кажи ми, кажи, бедний народе,
      кой те в таз рабска люлка люлее?
      Тоз ли, що спасителят прободе
      на кръстът нявга зверски в ребрата,
      или тоз, що толкоз годин ти пее:
      "Търпи, и ще си спасиш душата?!"

       

      Той ли, ил някой негов наместник,
      син на Лойола и брат на Юда,
      предател верен и жив предвестник
      на нови тегла за сиромаси,
      нов кърджалия в нова полуда,
      кой продал брата, убил баща си?!

       

      Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
      Глухо и страшно гърмят окови,
      не чуй се от тях глас за свобода:
      намръщен само с глава той сочи
      на сган избрана - рояк скотове,
      в сюртуци, в реси и слепци с очи.

       

      Сочи народът, и пот от чело
      кървав се лее над камък гробен;
      кръстът е забит във живо тело,
      ръжда разяда глозгани кости,
      смок е засмукал живот народен,
      смучат го наши и чужди гости!

       

      А бедният роб търпи и ние
      без срам, без укор, броиме време,
      откак е в хомот нашата шия,
      откак окови влачи народа,
      броим и с вяра в туй скотско племе
      чакаме и ний ред за свобода!

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      ---

       

      Речник:
      с ю р т у к - горна мъжка дреха
      р е с и` - мн. число от расо

       

       

      Стихотворението излиза за първи път във в. "Свобода" през 1870 г.

 

г1998-2017 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]