ДЯЛБА
Стихотворението е публикувано за първи път във в. "Свобода" през 1870 г. с посвещение "Любену Каравелову". Ботев го печата отново в бр. 1 на в. "Дума". При публикацията в "Песни и стихотворения" посвещението липсва, защото там поетът е премахнал всички посвещения.По чувства сме братя ний с тебе
и мисли еднакви ний таим,
и вярвам, че в светът за нищо
ний няма с теб да се разкаем.
добро ли сме, зло ли правили,
потомството назе ще съди;
а сега - дай ръка за ръка
и напред със стъпки по-твърди!
Спътник ни са били в животът
страдания, бедност в чужбина,
но тях сме ний братски делили
и пак ще ги делим двамина...
Ще делим ний хорски укори,
ще търпим и присмех глупешки,
ще търпим, но няма да охнем
под никакви мъки човешки.
И глава ний няма да сложим
пред страсти и светски кумири:
сърцето си вече казахме
с печалните наши две лири...
Напред сега с чувства и мисли
последната дялба да делим:
да изпълним дума заветна -
на смърт, братко, на смърт да вървим!