М н о г о у в а ж а е м и й   г о с п о д и н   р е д а к т о р е,
          Ако счетете, че не ще бъде злоупотребление с гостоприемството на уважаемий ви в. "Знаме" поместванието на приложений тук превод, имайте добрината да го напечатате като подлистник. Дългите нощи на дълбоката есен в нашата глуха провинция ни карат, макар и по неволя, да търсим разтуха в запрашените томове на нашата бедна библиотека. Стремлението на почитаемото правителство да направи от нашето отечество една втора Белгия е възбудило у мене до такава степен силно желание да се запозная с тази страна, щото от някое време насам, аз с жажда поглъщам всичко, което ме запознава с Белгия. И смея да ви уверя, господин редакторе, че трудът ми не пропада даром. Аз открих едно във висша степен оригинално предписание, писано в края на миналото столетие от известния белгийски министър Труве Бенуа до супрефекта на град Peroppe. Думата ми е за знаменития картоиграч Бенуа, който в младините си, както е известно от белгийската история, беше си съставил значително състояние чрез картоиграние, с недотам чистата помощ на известната куртизанка Стазон Пияде, същата онази Пияде, която според историята е била причина за умственото разстройство на Жорж Мано ( Georges Maneaux ), но не картоиграча Жорж Мано, а другия Мано, законоведеца. За Труве Бенуа историята говори само това, че той, страстно увлечен от хазартни игри в карти, е отслабнал умствено до такава степен, щото не е бил в състояние да изкаже някоя мисъл или да напише нещо, освен с езика на термините на кортоиграчите. Бурните политически събития издигнаха този белгиец до министерски пост. Във време на една криза за белгийския кабинет президент-министърът се обръща един ден към Бенуа с въпрос:
          - Я ми кажи, Бенуа, ако те направя министър, можеш ли да спечелиш предстоящите избори, наемаш ли се да обезсилиш опозицията?
          - Аз ли? Аз ще ги натъпча всичките  с о л о, с  д в а т а   к р а к а, няма да им дам ни една  в з я т к а  да вземат - отговаря Бенуа със светнали очи, като че въпросът се е касаел не до избори, а до една партия преферанс.
          - Браво, Бенуа - извиква възторжено президентът и го потупва по гърба. - Такива хора ни трябват сега. Но кажи ми, Бенуа, на какви средства разчиташ ти, като говориш с такава увереност? Кажи ми, по какъв начин смяташ да съсипеш опозицията?
          - Всичко зависи от умението да си приготвиш  с н о п ч е т а  и да ги  ш и б н е ш  в  к о л о д а т а.
          - Какво? Какво?! - пита президентът, готов да прихне от смях, като слуша своеобразната терминология на разпаления Бенуа.
          - Как  к а к в о ? Приготви  с н о п ч е т а  с бюлетини, па  ш и б а й  в урната. Ще накарам Пияде... Ах, пардон, ще накараме разна наемна сволоч да извърши тая работа.
          - Ах, Бенуа, какви некрасиви думи изговаряш - казва шокиращият президент с престорено недоволство. - Може ли един бъдущ министър да говори така?
          - Ни-и-що, нищо, нищо - успокоява го Бенуа и продължава да развива своя план на избирателната борба: - Като наблъскам урните с  г о л е м и я   ш л а г е р...
          - Какво?!
          - С наши бюлетини, искам да кажа. Сетне, като ги   т а с у в а щ,  ш и б н и  и от  м а л к и я, па, колкото за очи, дай и на х а м с и и т е по нещо...
          - Боже мой, Бенуа, на какъв езки говориш ти?
          - Как на какъв език? Думата ми е, че трябва от кумова срама да се оставят и няколко опозиционни бюлетини в  к о л о д а т а. Не може инак, ще дигнат гюрултия  п а р т н ь о р и те.
          - Кои?
          - Опозицията. Сетне ще си имаме в  д р у г а т а  с т а я  готови  с н о п ч е т а  в запас, та като дойде време да  г у с т и р а м е  бюлетините, ако бъдат малко, можем да отидем на  п а р о л, а в краен случай ще ш и б н е м  и едно  м а з о...
          - Говори човешки, драгий Бенуа, аз преставам да те разбирам.
          - Искам да кажа, че бюлетини можеш да наблъскаш колкото обичаш, особено ако бъде  д ь о  т а б л о, защото при  ш м е н-д е ф е р...
          - Ще оставиш ли най-сетне този жаргон...
          - Пардон. Но аз мисля, че вий ме разбирате, господин президенте: думата ми е, че там, гдето ще има само една урна, не може да правиш шмекерии, освен ако духнещ свещта...
          - Но недей забравя, Бенуа, че всичките партии са се опълчили против нас.
          - Ни-и-щ-о, н и щ о, н и щ о! Б е з   у п л а ш е н и е! Щом излязат трите  т у з а, ще им  ш и б н а  по един  к о з и р.
          - Разбрах те, Бенуа; това добре, ами ако излезе четвъртият, т у з  К а р о!
          - Щ е  г о  ц а к н а, а ако не стигнат  к о з и р и, ще  р а з в а л я   и г р а т а.
          - Доста, драгий Бенуа, аз се убедих вече, че ти си усвоил основателно изкуството на конституционното управление. Поздравявам те с министерски пост!... A propos, Бенуа, ти в кой университет получи учената си титла? - попита случайно президентът.
          - Аз ли? Аз, да... аз свърших курса на науките в колегията на Kopristice, а всъщност моята специалност дължа на столичната академия.

          Ето по какъв начин Труве Бенуа е станал министър. Аз счетох за нужно да ви цитирам горния пасаж из историята на Белгия, за да полаская патриотическото чувство на вашите читатели, които ще видят твърде ясно, че в много отношения нашата България е надминала своята съперница Белгия: както щете, господин редакторе, но ще се съгласите с мене, че подобен министър като Труве Бенуа у нас е невъзможен.

Б я л а  С л а т и н а, 2 ноемврий 1896 г.