|
След сборниците "Черно под ноктите" (1992) и "Удавената риба" (1999) Чавдар
Ценов продължава изявите си в полето на разказа и с третия си сборник "Щраусовете
на Валс". Още на титуланта страница на книгата се прави пряка отпратка
с предишната книга, тъй като там е прерисуван следният графит от софийски
асансьор: "Не пийте вода, в нея пикаят рибите". Този своеобразен епиграф, както и преобърнатото заглавие,
се оказват важен паратекст за пълното потапяне в съдържанието на книгата.
Така разказите са обединени под общ знаменател и от заглавието, и от епиграфа. Хуморът като начин да се види от друга гледна точка пошлостта на ежедневието.
В наситения с абсурдни случки разказ "Оглушително изречение" освен
всичко друго героят е сполетян и от следното: неуспешно се опитва да пресече
като редови пешеходец на зелен светофар на кръстовището на "Левски" и "Оборище"
Накрая три мутри съвсем му прекършват мерака да мине от другата страна
на софийския булевард, като му хвърлят един бой. Много интересен е разказът
"Стари дрехи, стари неща". В него герои са старите вещи в кантората на
адвоката Велев. Действието се води от гледната точка на "нявгашния вестник"
и то от всичките му броеве, като така героят на практика е мултиплицаран.
"Много обичах да ме четат жени" - спомня си вестникът. - "А Станка Тенева
не можеше да чете. Но понякога увиваше с мен капаците на гюмовете." Вестникът
разглежда снимките по своите страници и си спомня чрез тях отминалите времена.
Въобще споменът присъства в много от разказите на Чавдар Ценов и от предишните
му сборници, но на ръба на пародийното. В прозата на Чавдар Ценов има смесване
на различните времена - сегашно, минало и бъдеще (например в "Оглушително
изречение" роля има и неродиният син на героя), на различните действителности
(вж. "Сън в съня в съня"), на различни картини.
В сборника "Щраусовете на Валс" присъства и социаланата тема чрез разказите
"Будката", "Безсамолетник", "Параграф в зелено" и др. Мен лично ме подразни
единствено първият разказ "Щраусовете на Валс", в който се пародира прослойка
хора, които само пишат и затова нямат време да четат ("Серафим Фотев завинаги
отказа писането и стана друг човек. Започна да чете."). Този разказ донякъде
напомня и за "Прекрасно!" на Иван Вазов от том първи на сборника "Драски
и шарки". И все пак: няма такава синтагма, че когато човек спре да пише,
обезателно ще започне да чете.
|