|
След "Generation
"П" издателество "Калиопа" пусна на пазара и втория от големите романи
на руския писател, "позитивен постмодернист", Виктор Пелевин "Чапаев и
Пустота", който тези, които не ползват руски език, са чели само в преведените
откъси от Б. Пенчев и Д. Събев. "Чапаев и Пустота" започва с така характерната
за мислещите се за постмодернистични книги бележка, в която се обяснява,
че "по ред причини името на действителния автор на настоящия ръкопис ...
не може да бъде назовано ... затова публикуваме ръкописа от името на редактора,
който го е подготвил за печат." Тук ще направя едно сравнение с книгата
на Иван Христов "Сбогом, деветнайсти век", която съвсем наскоро спечели
награда за дебютна книга "Южна пролет". Ето как започва тази българска
книга: "Ровейки се из прашните хранилища на У. Библиотека попаднах на този
ръкопис, който написах в края на един и в началото на друг век. ... "Сбогом,
деветнайсти век" е първата ми и неосъществена книга. Публикувам ръкописа
така както го и намерих."
Правя този паралел
не само, за да покажа отказа от пряко авторство и в двата случая, но и
защото подзаглавието на книгата на Иван Христов е "Неосъществена книга",
а аз искам да защитя набързо една теза, че романът на Виктор Пелевин "Чапаев
и Пустота" също може да носи подобно подзаглавие. Ще посоча няколко
причини за това. Първо: отстранеността на автора от текста, която вече
посочих. Друго: етимологията на фамилията на героя Пустота. На няколко
пъти се изтъква в прав текст значението на пустотата за Пьотър Пустота.
На с. 109 четем: "Според родителите му "охладнял към семейството" и изпаднал
в състояние на емоц. отчужденост. Престанал да се среща с приятелите си,
вероятно защото те го подигравали заради фамилията му "Пустота".
(подч. е на В. П.) Според думите му същото правела и учителката по география.
Неведнъж го наричала "празноглавец". Примери има още много. Ето ви и трети
довод: Пустота е в психиатрична клиника, защото е изгубил част от паметта
си. Може би това е една от причините да бърка различните светове и да не
знае кога сънува наистина. Но Пустота може да вижда пустотата, и затова
попада и в т. нар. Вътрешна Монголия. И още един цитат във връзка с неосъществимостта:
"Всичко прекрасно, съществуващо евентуално в даден човек, е недосегаемо
за другите, защото в истинския смисъл на думата то е недосегаемо даже за
самия човек." Разбира се има и една главна причина за такова подзаглавие
и това е иронията. Същата ирония, с която Чапаев бърка въведеното от Лайбниц
понятие монада с думата лимонада...
Героите Чапаев
и Пустота непрекъснато променят своите времена и пространства, обитават
различни виртуалности, често не може да различи кое от това което му се
случва е реалност и кое сън. А всичко това е предадено с различни вмъкнати
текстове от всевъзможни жанрове. Може би затова руският критик Улянов предупреждава,
че романът "Чапаев и Пустота" може да се възприема само на малки
глъдки". Създава се чувство на фрагментарност, но въпреки това се чете
лесно, а после може и да се препрочитат някои от по-интересните откъси.
В "Чапаев и
Пустота" има някои интересни разсъждения за днешна Русия, за "новите руси",
за днешната руска интелигенция и пр., които не са казани като бележки под
линия, а най-директно. В книгата я има и така модерната - особено за Русия
- японска тема. Ето например как започва един от вътрешните сюжети за японеца
Кавабата: героят вижда обява за работа на японска фирма и си казва: "За
чий ни е изобщо пустата Америка? Трябва да следваме Япония, та ние сме
съседи." Впрочем още епиграфа (мотото), който е от Чингиз Хан, насочва към тази източна тема. Така че, ex orienta lux.*, а ex Русия - Пелевин.
*ex orienta lux (от ориента светлина) - цитат от книгата
Наблюдение: Тъй като получих доста критики за тази кратка рецензия, бързам да напомня за кой ли път, че рубриката "Лавица" няма комерсиална цел, авторът й не получава заплата
за нея и поради това няма време да отделя повече от няколко минути за писането на всяка рецензия. Това най-често става в метрото. Ако някой смята, че може да вложи повече старание, добре е дошъл!
За разлика от други виртуални библиотеки, ние не получаваме безплатно по десетки рецензии и анотации на седмица и се налага да ги пишем сами. Мисля че това изчерпва въпроса.
|