Един от най-великите майстори на киното, японският режисьор и сценарист Акира Куросава почина от естествена смърт в дома си в Токио на 88 годишна възраст. Императорът, както бе почтително наричан от журналистите, приключи земния си път след продължително боледуване. За 50 години в киното той направи 30 филма, сред които шедьоври като "Седемте самураи", "Рашомон", "Санджиро", "Юджимбо", "Да живееш" и "Кагемуша". Роден е на 23 март 1910 г. в семейство на потомствени самураи. Първоначално се занимава с рисуване, но не успява да влезе в Художествената академия. На 26 години започва работа като асистент-режисьор в едно от японските киностудиа. На 33 години той вече режисира и своя първи филм "Санджиро", който е приет възторжено от публиката, но също така е критикуван от военните в Япония, заради неговия антинационалистически патос. През 1951 г. Куросава получава световно признание за филма си "Рашомон". С него той печели Златния лъв на кинофестивала във Венеция. Оттук нататък Куросава се превръща в живия класик на японското кино, което вече се гледа по цял свят. Благодарение на тази световна популярност изгряващата японска звезда Туширо Мифуне, която Куросава налага в своите филми, става известна по цял свят и в последствие се снима в много холивудски продукции. Въпреки тънкото му познаване на японската душа, Куросава винаги е бил приеман като неяпонски автор. Това се дължи главно на влиянието, което са оказали върху него произведенията на руските класици като Достоевски, Толстой, Чехов и Горки. Те са оформили в него едно дълбоко космолитично мислене, което японската критика винаги е възприемала като западно. В неговите филми винаги се подлагат на изпитание общочовешките ценности, въпреки че почти винаги те са пречупени през призмата на характерния за японците начин на мислене и възприемане на света. Именно разглеждането на изконните философски проблеми като противоречията между доброто и злото, красивото и грозното, представата за живота и смъртта, правят Куросава живия класик, от който се учат почти всички също така велики по-късни режисьори. Джордж Лукас в своите "Междузвездни войни" изцяло заема преплитането между епичност и драматизъм, което присъства в повечето филми на Куросава, като успява с помощта на специалните ефекти да го направи много по-достоверно. Серджо Леони пък копира сюжети и стилистични похвати, като например изграждането на основните герои в почти всички свои уестърни. Неговият класически уестърн "За няколко долара повече" е наистина много добър римейк на "Юджимбо" на Куросава. Същото прави и Джон Ву, който изгражда героите си със стилистичните похвати, с които ги изгражда и Куросава, и след това ги пренася в една по-различна обстановка, която обикновенно е гангстерския свят на Хон Конг. В това отношение интерес представлява и станалото неотдавна популярно течение в японското анимационно кино т. нар. манга анимация. В нея героите също са изградени по методите на Куросава и сюжетите, въпреки че са пренесени във високотехнологичните светове на бъдещето, също са раздирани от изконни противоречия, присъстващи във филмите на Императора. За да покаже това недвусмислено най-известният манга-филм бе наречен "Акира". Има още много режисьори, които са се учили и са заемали елементи от филмите на Куросава. И ще има и занапред. Но те не трябва да бъдат обвинявани в плагиатство, а напротив - трябва да бъдат насърчавани, защото всички филми на Куросава са едновременно удоволствие за гледане и послание за възприемане.

^*Материалът е излъчен на 09.09.1998 г. по радио "Алма Матер" (87,7) в предаването "Часът на Безусловно".