Хайку списанията

превод: Росица Пиронска

Литературен клуб | хайку e-zine

 

ХАЙКУ СПИСАНИЯТА

 

Уилям Хигинсън

 

 

    Хайку списанията

     

              Често виждаме или усещаме неща, което леко ни повдига духа или пък за миг ни натъжава. Това поне да са смешните пошляпвания на бриза пред будката за вестници в един слънчев пролетен ден. Ето че някакъв внезапно донесен от вятъра мирис ни удря в носа при слизането от автобуса и разсейва бакалите отсреща. Нещо ни гъделичка по глезена. Поглеждайки надолу виждаме:

     

      бебе рак
      пълзи по моя крак -
      толкова бистра е водата

     

    Или сме се излегнали сами с мислите си -

     

      в полунощ
      съседната врата
      се затръшва

     

              Чувстваме се още по-сами, мислейки едно-единствено същество някъде зад другата врата, забравили всички други в света. Първата от тези две кратки поеми е написана преди триста години от японския поет Мацуо Башо. Втората е от поет на двайсти век, японецът Одзаки Хосай. Двете поеми са хайку. Моментите, които пораждат хайку, не са отминали и Америка. Следващата поема е превод от испански на мексиканския поет Хосе Хуан Таблада, написана няколко години преди Хосай да напише "в полунощ":

     

      нежна върба
      загатната светлина,
      загатнато злато
      загатнат кехлибар

     

              Хайку се случва, когато си "в допир" със света на усещанията си и искаш да споделиш това с другите.

     

     

    Хайку списания в Англия

     

              През 1963 г., пет години след публикуването на The Dharma Bums ("Бродягите на Дхарма" - бел. ред.) на Керуак и Introduction of Haiku на Хендерсън, започва да излиза първото списание, посветено на англоезичното хайку. Тук няма да се впускам в подробни исторически данни за всички списания, посветени на хайку. По-скоро ще дам само кратки данни за най-големите от тях по години, място на издаване, автори и примери от страниците им. Ето защо подбрах поети, чиито работи са добре познати в хайку обществата. За целта използвах две антологии и лични книги на авторите.
              American Haiku (Platteville, Wisconsin; 1963-68) започва под редакторството на Джеймс Еул и Доналт Юлерт. Като първо всеобщо хайку списание на английски език, то е основа за много други списания, които излизат след него. Първите му броеве съдържат работи в доста свободна форма; по-късно, под и след редакторството на Клемент Хойт, се предпочитат хайку, писани в т. нар. "пет-седем-пет форма" (т.е. танка). Сред поетите, които списанието представя на широката читателска публика, се отличават поети като Робърт Спайс, Николас Вирджилийо.

     

    Щурец в нощта;
         езерната пъстърва на падащата звезда
              блясъка отразява.
    Робърт Спайс

     

    Ниско долу
         падат буболечки
              от луната!
    Николас А. Вирджилийо

     

    Докато слънцето пада,
         старият рибар сортира рибата
              която може да продаде.
    Сидел Розенберг

     

    Все по-дълбока е водата -
    двойка плъхове преследва
    черното кану.
    О'Мабелсън Саутърд

     

    Само разпръснати звезди,
         около луната разбудени съцветия
              на цветята сагуаро.
    Фостър Джуъл

     

    Нито полъх
         само водното насекомо разваля
              отражението на бора.
    Марджъри Бейтс Прат

     

         Haiku (Toronto; 1967-7 / Paterson, New Jersey; 1971-76) излиза под редакторството на Ерик Аман, който търси изворите на хайку в дзенсъзнанието. Набляга на хайку поеми а ла Р. Х. Блит и на работите на Алън Уотс, Д. Т. Сузуки и др. Аман се концентрира върху съдържанието на хайку и върху пестеливостта на езика му, наричайки го (след Уотс) "неизразима с думи поема". Той издава нови преводи от японски, както и от различни европейски езици, и публикува първите англоезични ренга, хайбун и хайку цикли. Публикува още експериментални "конкретни хайку" (визуални поеми). Много от най-добрите хайку поети през 80-те години посещават често страниците на Haiku.

     

    Септемврийски дъждове,
         болни от подагра
              един до друг в чакалнята.
    Ерик У. Аман

    В този стихнал топъл ден,
         само звукът на меката трева
              в човките на патиците.
    Клер Прат

     

    Слушай...
         След малко
              Пак ще вдигна секирата си.
    Род Уйлмот

     

    мъгла пълзи през
         изгорялата къща:
              бавно
    Джак Кейн

     

    червен пльокна
         кокошият бял дроб
              в студената бяла мивка
    Анита Виргджил

     

    Дълбоко в този свят
         на Продажни водни лилии...
              без звук
    Елизабит Сиърл Лем

     

    Стърже
         по спиралата на мидата
              звукът на ножа
    Лари Уйгин

     

    Нова Година -
         струпвам товара
              в склада за отпадъци.
    Джон Уилс

     

    GGGGGGGGGGGGGGGGGG
    RRRRRRRRRRRRRRRRRRRR
    AAAAAKSHAAAAAASMAA
    SSNSKESSKESSSSNAKESS
    SSAKESSS.ESNSSSAKESSS
    GGGGGKAKGGGAKEGGGG
    RRRRRRRRKESRAKERRRRR
    AAAAAAAASNAKEAAAAA
    SSSSSSSSSSAKESSSSSSS SS
    SSSSSSSSSSSSSSSSS

     

              Последната поема е от серията "test patterns" на Гейтс и е станала класика в конкретното хайку. Виждате ли смока в тревата?
              През 1971 г. Аман ми предаде редакторството на това списание и аз продължих да издавам поети като Майкъл МакКлинток, Кор ван ден Хойвел и много други под заглавието Haiku Magazine (простото Haiku, използвано за толкова много книги, беше започнало да става твърде объркващо). Ето двама от поетите, които заедно с Аман публикувахме.

     

    С извивката
         на вълната -
              приливът
    Вирджиния Брейди Янг

     

    бъззЗ
         шляП
              бъззЗ
    Алън Пицарели

     

         Haiku West (Forest Hills, New York; 1967-75) беше издаваното от Лирои Кантераман. Той приветства едни от най-изявените поети на American Haiku. Също така през 1968 г. Кантерман помогна на Харолд Г. Хендерсон при създаването на Американското Хайку Общество в Ню Йорк Сити. През тези първи години поети като Николас А. Вирджилийо, Елизабет Сиърл Лем, Л. А. Дейвидсън, Вирджиния Брейди Янг, Алън Пицарели, Анита Вирджил и аз самият разменяхме поемите си и споделяхме мислите си по време на месечните срещи на Хайку Обществото. Време, което беше използвано и за развитието на международния членски състав. През 1971 г. Кор ван ден Хойвел пръв установи контакт с "хайку движението", като дойде на една от срещите. Обществото спонсорираше годишните четения и лекции и срещите на членовете и читателите с преводачи като Сид Корман, Доналд Кийн, Хироаки Сато, японския учен Ямамото Кенкици и хайку поета Мори Сумио. За известно време под редакторството на Кантерман, Haiku West беше официалното списание на Обществото. Две поеми от неговите страници:

     

    Спокоен дъжд вали...
         и силно ухание на люляк
              някак вкусно
    Густав Кайзер

     

    Върху сивата черковна стена
         сянката на свещта
              ... сянка на
                   дима й.
    Л. А. Дейвидсън

     

              Haiku Highlights and Other Short Poems (Kanono, New York, 1965 -72), издавано от Джийн Кълкинс, търсеше автори на малки постоянни форми. Списанието публикува стотици поеми, които само по форма приличаха на хайку. Освен това Кълкинс публикува и части от писма на читатели и през 1969 г. предложи на няколко от най-добрите американски поети да споделят мислите си в писма. Тя бързо измисли рубриките и писма от МакКлинток, Вирджил и мен самия превзеха читателската публика. На Haiku Highlights сътрудничеха както известни, така и новооткрити поети. Двама от известните:

     

    дъжд... отмива
    зимните ми стъпки
    Джойс Уеб

     

    момчето гази -
    дебнейки черния смок
    виещ се към брега
    Джеймс Типтон

     

              Modern Haiku (Los Angeles, California, later Madison, Wiskonsin; 1969 - continuing), основано от Кей Титус Мормино, публикува работи на поети от всички школи, избягвайки крайностите. Тук особено полезна беше рубриката "Случайни бележки на Анонимни Хайку-наблюдатели", която съобщаваше за нови публикации на хайку в други списания или за свързани с хайку дейности. Следващите два примера дават представа за обсега на списанието през ранните му години:

     

    дългата нощ
    на манекените -
    падащият сняг
    Мартин Шии

     

    Пролетна луна;
         спирали папрат между
              речните камъни.
    Лорен Елис Хар

     

              Haiku Byways (later just Byways; London, England and other locations; 1970-73) излиза под редакторството на Джери Лууз, чието хайку наподобява хайкуто на Аман. Заедно с вече известните Американски и Канадски поети, той публикува и голям брой британски поети. Двама от най-добрите са следните:


     
                        изненадан от снега
      за миг ми се стори че разпознах някой
                        в очите на кучето

       


      Бил Уайът (известен още като Дзенгецу Кембо)

       

      бяло пеперуда, синьо зеле
      колибата клюмва
      в обедната жега

       


      Крие Торънс
       

     

              Уайът и Торънс са поместени в Пингвин антологията "Децата на Албион", съставена от Майкъл Хоровиц и публикувана в Англия през 1969 г.

     

     

    Хайку списания: втора вълна

     

              От средата на 1970 г. известен брой малки списания публикуват хайку непрекъснато. Кор ван ден Хойвел, който пише брилянтни хайку още от 1961 г., през 1971 г. разбира за списанията и незабавно изчита внимателно всички материали, които може да открие. По време на четене си прави бележки за поемите, които най-много му харесват. Като резултат от работата си през 1974 г. публикува Хайку антологията: Англо-езично Хайку от Съвременни Американски и Канадски Поети. Tweed (Murwillumbah, New South Wales, Australia; 1972-79) започва под редакцията на Дженис М. Босток. Публикува главно хайку като предпочита известни североамерикански поети.

     

      всяка
      тревичка
      е сама преди
      бурята
      Джери Лууз
       

     

             В края на 1972 г. Haiku Highlights спира да излиза. В действителност само сменя издателите си и името си Dragonfly (Portland, Oregon; 1973 - continuing), под ръководството на Лорен Елис Хар.

     

      Тишината
      в крилата на прилепа
      в тази студена нощ

       


      Дейвид Лоид

     

              High/Coo (Battle Ground, Indiana; 1972-82) с редактори Ренди и Шърли Брукс поощрява новите поети и новите форми. През цялата 1970 г. освен отделни хайку поеми, публикува и отличени хайку цикли и танка. Започва и издаването на малки серии памфлети, получени в редакцията като писма на читатели.

     


     
      Дебнейки щуреца:
      момчето бавно прикляка преди всяко
                                                         скачане

      Рут Яроу
       

      _____________
      |                             |
      |                             |

       

      Бил Поли

     

     

               Втората поема е друга разновидност на т. нар. конкретно хайку, при което пишещата машина става средство на отказалият се от думите артист.
               Виждате ли извитата опашка на котката върху оградата? Cicada (Toronto, Canada; 1977-81) се събира, когато Haiku Magazine спира да излиза. В Cicada освен хайку се публикува и танка, и се популяризира писането на т. нар. "едноредово хайку" - разновидност на традиционното японско хайку - което се пише в колона.

     


     
      една муха жега наоколо
      Марлене Маунтин

      гласът й някъде в нощта мимолетно си отива

       


      Кларенс Мацуо-Алар

       

      в гънките на планинската
                                    верига я
                                             сно
                                               чу
                                               ва
                                           скри
                                               то
                                               то
                                                 у
                                               хо

       

      Шигенбоу

       


       

              Frogpond (originally called HSA Frogpond; New York City; 1978 - continuing) беше създадено от Американското хайку общество за членовете, които нямаха възможност да посещават месечните сбирки. Днес обществото се събира само по няколко пъти в годината, изнасяйки годишна програма в Японския Дом в Ню Йорк и правейки едно четене на година в Бруклинската Ботаническа Градина през април. С редактор Елизабет Сиърл Лем списанието се опитва да бъде водещо сред другите американски хайку списания. То информира за хайку движенията извън Америка. Много от членовете на обществото, които също са поети, публикуват тук. Освен хайку, списанието публикува и критични студии.

     

      изкуствена светкавица куче с верижка
      Хал Рот
       

              През 1979 г. в малък тираж в Торонто излиза Канадска Хайку Антология, съставена от Джордж Суед. На корицата пише: "Канада има едни от най-изящните хайку-поети в света". Суед подбира поети като Amann, Brickley, Drevniok, Dudley, Faiers, Gorman, Pratt, Sounders, Swede, Willmot.
              Wind Chimes (Glen Burnie, Maryland; 1981 - continuing), издавано от Хал Рот е последното от най-добрите списания, което за съжаление излиза за кратко време. В него се отличават няколко превода и публикации на поети от английските школи.
              Modern Haiku, което започва през 1969 г., през 1977 г. предадено от основателя си Кей Титус Мормино на Робърт Спайс. Спасанието публикува много поети не само от водещите школи.

     

      Шива
      всички тези ръце
      всички тези гълъби
      Алексис Ротела

     

              Хайку движението или "хайку обществото" е творение на тези списания, които публикуват стотици поети. Освен тях, излизат още много други в един, два или повече броя, а някои съвсем наслуки, като всяко едно списание има свой специфичен вкус.

     

              Други списания: Bonsai, New World Haiku, Seer Ox, The Blue Print, Leanfrog, Sun-Lotus Haiku, Muse Pie, Brussels Sprout, Haiku Spotlight.


     
     

 

 

 

Електронна публикация на 24. март 2002 г.
Публикация в сп. "Кръг", кн. 17, 2002 г.

 

г1998-2008 г. Литературен клуб. Всички права запазени!