Петър Пламенов

хайку

Литературен клуб | хайку | страницата на автора

 

     

    Треви

     

     

    Как да се гневиш
    Сред уханието на
    Цъфнали треви

     

     

    Огъната трева
    Изящна извивка
    На тъгата

     

     

    Огъната трева
    Носи тъгата на небето
    Капчица роса

     

     

    Ядосан нагазих в тревите -
    А те нежно
    Заухаха

     

     

    Колко търпелива е тревата
    Не съди нозете
    А все расте ли расте

     

     

    Във високите треви
    Смачках охльов - не изстена
    Нещо в мен извика

     

     

    Прониза ме
    Внезапна болка
    Смачкан охльов

     

     

    Самотен е пътят
    Ако край него не никнат
    Стръкчета трева

     

     

    Безжалостни крака
    Потъпкаха тревата
    Сега няма кой да ухае

     

     

    Колко чиста е радостта
    На тревите
    Просто ухание

     

     

    Свирепо утъпкана земя
    Не може пак да роди
    Радостта на тревите

     

     

    Тъгува за тревите
    Охльовът
    Няма кой да го приюти

     

     

    От тревите
    Вятърът измисля море
    Само че - зелено

     

     

     

     

 

г1998-2008 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!