Петър Пламенов

хайку

Литературен клуб | хайку | страницата на автора

 

     

    Гласове

     

     

    В думите
    Те пазя
    Да не отминеш

     

     

    Грях
    Цял ден
    Тъгувах

     

     

    Толкова много тъга
    Има у мене
    Може да ми стане име

     

     

    Олекотявам
    От ветрените ласки
    Прозрачен съм

     

     

    Дали ако цял ден
    Изречам името ти
    Най-сетне ще дойдеш

     

     

    Битието - трептяща
    Усмивка
    По лицето на Бога

     

     

    При тебе ида като на война
    Оставам сам срещу
    Хилядите ти лица

     

     

    Пътят не е мой - Смисълът на стъпките
    Аз задавам

     

     

    Бистро ме поглеждат
    Очите ти
    Живея във ведрия им ден

     

     

    Усетих
    На този свят дойдох
    Единствено за да те обичам

     

     

    Все казвах утре е денят
    На моето щастие
    А се изниза животът

     

     

    Отлагах радостта
    В тъга
    Изгубих дните

     

     

    Сега сега
    Не утре е денят
    На моето щастие

     

     

    Гласове на радост слушам
    С ушите на скръбта
    В тях живея

     

     

    Смуча бонбон
    Мъча се и сладостта на
    Изгубеното щастие да изтръгна

     

     

    Смуча бонбон
    Със сладкия му вкус ще изсмуча ли
    И невкусното щастие

     

     

    Здрачаваща се виолетова гора
    Стъпвам по
    Алеите на тайните

     

     

    Как да скърбиш
    Сред уханието на
    Рози

     

     

    Как да се гневиш
    Сред красотата на
    Цъфнали дървета

     

     

    Цял ден мина
    Сякаш напразно
    Остана ми едно стихотворение

     

     

    Само едно
    Стихотворение
    Напомня ми за онзи ден

     

     

    Отиде си - жестоко
    Само едно стихотворение напомня
    ми за тебе

     

     

    Отмъстих си
    Превърнах те в стихотворение

     

     

    Отмъстих си
    Плених те в свойте думи
    Сега не можеш да си идеш

     

     

    Копнееше за вечността
    Давам ти я
    В мойте думи

     

     

    Тежи тъгата
    Върху ръката пуста
    Непогалена

     

     

    Седнах на стола
    С цялата си мъка

     

     

    На Тебе съм
    Облегнал цялата си мъка
    Ще удържиш ли да не падна

     

     

     

     

 

г1998-2008 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!