|
ЛЯТО
Скорец подсвирва
на устна хармоничка
в шипковия храст.
Влизам в себе си
като в църква, излизам -
като от стадион.
Ухаят на жасмин
фините капиляри
на юнския дъжд.
Да нямаш нищо -
ти имаш всичко! И път,
и луна, и щурче...
Жена откъсна
случайния ми поглед.
Дъх на божури.
Раздра трънакът
крилцата от седеф
на пеперуда.
ДИПТИХ СЪС СЛЪНЧОГЛЕДИ
1. Слънчоглед занича
в гръдта на асмата.
Какъв нахалник!
2. И слънчогледът
иска да е слънце, но
излъчва сянка.
Помниш ли себе си
преди себе си? А
смъртта след смъртта?
Скален еделвайс,
катеря самотата ти,
твой побратим съм!
Вали на фрагменти.
И аз като кон прескачам
шахматно живота.
КОРИДА
Ням въпрос е
изтичащият свят в око
на умиращ бик.
ФЛАМЕНКО
Око на бик
е луната - разкъсана
вена на нощта.
Ревнивото море
изгриза стиха ми, посят
в изгрева за теб.
Светулки драскат
по кибрита на мрака,
палят луната.
Търся вратата
на детството с динен
фенер от лято.
В клетка от думи
можеш ли да уловиш
трели на славей!
ПОРТРЕТ НА ЦВЕТЕ
Семафор в тревата
за щъкащите мравки
е жълтият му ирис.
И в пърхането
на пеперуда ехти
тътен на буря.
Открих лятото
в твоите устни, стана
зрял малинак нощта.
КАЛИГРАФИЯ
Духът е четка,
туш - незримостта. Мигът се
самонаписва.
Брадва и кълвач
викат тишината. Колко
различно ехо!
ЧУЧУЛИГИ I
Върху топлите
криле на чучулиги
пладнуват облаци.
ЧУЧУЛИГИ II
Чучулигата
забрави за небето.
Влюби се в щурец.
РЕКВИЕМ
Чуй как никне
утрото в камбаната,
биеща за теб!
Стрък синчец или
Млечния път - на една
длан нежност само...
Животът ми е
протрито тире между
думи без смисъл.
И буден странствам
сред звездите, възседнал
рогца на охлюв.
Ветре, отвързал
езика на камбаната,
не буди щурчето!
Как да запазя
в летния пек внезапните
акварели от дъжд!
|