Илиана Илиева

хайку

Литературен клуб | страницата на автора | хайку конкурс

 

Хайку, танка, ренга, сенрю

 

Илиана Илиева

 

 

Първа награда на конкурса за хайку, организиран от "Литературен клуб" - 2002 г.

     

       

      Хайку

       

      не е шапка
      а слон налапал боа –
      малък принц

       

      *

       

      баница с тиква
      по средата на масата -
      пука бъдникът

       

      *

       

      бяло седло
      след дълго пътуване
      сняг до колене

       

      *

       

      от моя автобус
      билет подарък за теб
      половинка хляб

       

      *

       

      прелетна птица
      отлетя на самолет
      и се върна наесен

       

      *

       

      мило мое стихотворение,
      как да те направя по-дълго,
      за да си по-скъпо?

       

      *

       

      дървото стига прозореца
      глас на птица –
      чак сега забелязах

       

      *

       

      седя отляво
      на твоето ребро –
      на мястото си

       

      *

       

      “край на влака” -
      последна врата
      пред пътя назад

       

      *

       

      назад има видимост
      напред – непознати
      купета с непознати

       

      *

       

      свирката на влака пак
      крачки по посока
      на движението

       

      *

       

      оттук се виждат къщите
      на нашата улица –
      няма листа в клоните

       

      *

       

      реката е без сенки
      след листопада
      слънцето я достига

       

      *

       

      мълчи хризантемата
      слуша шума,
      който вдигат листата

       

      *

       

      козите пасат в ниското
      пастирката плете
      чорапи за зимата

       

      *

       

      мохер и памук
      по ръкава мокър
      сняг в бримките

       

      *

       

      в чаша кафе
      се сипе захар
      и снежинки

       

      *

       

      сянката на брезата
      къса и прозрачна есен -
      летните ми панталони

       

      *

       

      хартиената лодка
      по гребена на вълната
      в локвата цопна дете

       

      *

       

      оранжева котка
      се слива с тревата
      я-я! – мишка

       

      *

       

      лавандулата
      по пътя за морето
      до хоризонта

       

      *

       

      праскова
      плътно прилепнало
      кадифе

       

      *

       

      три врабеца
      локва в есенната
      шума

       

      *

       

      месецът харман
      наметна
      денят намаля

       

      *

       

      играчки за елха
      в късове
      хартия

       

      *

       

      бял прах по
      нейните ръце…
      закуска в събота

       

      *

       

      ледена висулка
      гледа прозореца
      наопаки

       

      *

       

      потъват снежинките
      в асфалта черно -
      бяла мoзайка

       

      *

       

      пуканки скачат
      по покрива
      иде зимата

       

      *

       

      лазарка с кошница
      храст бели рози чак
      до бретона и

       

      *

       

      гола нива наниз
      врани накокошинени
      закопчавам се

       

      *

       

      сламка по сламка
      гнездо яйце по яйце
      домочадие

       

      *

       

      катерицата намери
      жълъд там където
      изпуснах шапката

       

      *

       

      настъпих го
      а той не изпука
      истински орех

       

      *

       

      думи в три реда
      хайку или
      три реда думи

       

       

      Танка

       

      Покрай коприва
      съм минала май.
      Минало заминало.

       

      Ти позна ли нозете ми
      в бързината?

       

       

      Ренга

       

      Целувки повече от думи
      на предната седалка
      в автобуса.

       

      А пред очите ми
      сме аз и ти.

       

      Ти и аз пред очите
      на цял автобус.

       

      Целувки повече
      от погледите
      на задните седалки.

       

       

      Сенрю

       

      Няма като моите крака -
      нито гладки, нито меки.
      Дай ръка!

       

      *

       

      По-нежен от твоите мустаци
      е таралежът, който идва
      когато пеем под асмата.

       

       

       

       

       

 

г1998-2008 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]