Глава пета

         Такахама Киоши (1874 - 1959)

         През 1898-та година, Такахама Киоши става редактор на списанието за хайку "Хототогису" ("Кукувицата"), основано година преди това от Йанагихара Киокудо (1867-1957) и Масаока Шики.
         Между 1907-ма и 1912-та година, Киоши пише предимно новели, но от 1913-та година нататък се посвещава изключително на писане на хайку и търсене на последователи. Много поети на хайку подкрепят неговите възгледи за жанра и "Хототогису" се превръща в значимо списание, включващо произведенията на многобройни поети.
         Хайку на Киоши не принадлежат на определен стил. Някои от тях са ефектни и импозантни, други са изискани и нежни. В някои той дава свобода на въображението си, а други просто отразяват факти от ежедневието. Светът на Киоши е един истински хаос - разнообразен като поле, покрито с диви цветя и треви.
         Ако трябва накратко да дефинирам идеите на Киоши, бих казал, че той отрича съществуването на един изкуствено създаден от човешкия интелект микрокосмос. В поемите си той оставя тъмни, непотдаващи се на интелектуален анализ нюанси.
         Киоши признава големите постижения на Башо, но отхвърля театралните му жестове. Предпочита Нодзава Бончо (? - 1714) - ученик на Башо, завладяващ с лаконичните си описания.
         Киоши изтъква символичното значение на киго (думата, отнасяща се до сезона) и се бори за премахването на онези хайку, които не се отнасят до определен сезон.

         Бележка:

         "Хототогису" е птица от рода на кукувиците. Според легендата, тя пее с всички сили, докато от устата й започне да излиза кръв. Масаока Шики е страдал от туберкулоза и се е сравнявал с нея. "Шики" е друго название на птицата.

***

Змия се плъзна и изчезна.
Само стрелналите ме очи
останаха в тревата.

***

Наричат този цвят бял божур.
Да,
но е малко червен.

***

Девойки берат оризов кълн.
Трепкат водни отражения
по гърба на шапките им от острица*.

* Острица - вид блатна трева.

***

И по плуващите водорасли
са гъсти вечерните сенки

***

На пролетния плаж
е нарисуван голям гръг.

***

Куче спи
свряло глава между лапите си.
Къща от хризантеми.

***

Гледам реката.
Бананова кора
пада от ръката ми.

***

Поставиш нещо -
появява се
есенна сянка.

***

Корените на голямо лятно дърво
простират се по скалата
във всички посоки.

***

Стиснах в ръка отронено черешово венчелистче.
Отворих я -
нямаше нищо.

***

Долита първата за таз година пеперуда.
"Каква на цвят?"
"Жълта".

в началото