Глава трета

         Йоса Бусон ( 1716 - 1783 )

         През 18-ти век хайкай-ренга губи популярност и хайку-поетите насочват усилията си към създаване на хокку. Бусон, блестящ художник и поет, постига в своите хокку чисти, изпълнени със светлина образи. Бусоновите хокку се различават от тези на Башо; нито имат философски характер, нито съдържат драматични жестове. Изразните му средства са толкова изчистени, че в техническо отношение той няма равен на себе си. Гениален творец, чрез пейзажа, чрез описанието на една тиха природна картина, той може да накара читателя да усети вечността. Поемите му са описателни, но пейзажът не е реалистичен, а идеализиран. С други думи, той търси да изрази същността на нещата, а не намиращото се на повърхността. В Бусоновите хокку действената красота на езика е доведена до съвършенство. Очаровали безброй поети, те оказват голямо влияние върху хайку в наше време. За съжаление, неговите хайку силно зависят от структурата на японския език и това ги прави труднопреводими.

Въздухът блести.
Белезникав полет
на неизвестно насекомо.

Оран в полето.
Изчезна
неподвижен облак.

Лети хвърчило -
там
където летя вчера.

Пролетна вечер.
Прибавям я
към полузагасналия тамян.

Къса лятна нощ.
Капчица роса
по косматия гръб на гъсеницата.

Жужва комар.
Всеки път
щом падне цвят от орлови нокти.

Четирима - пет мъже танцуват в кръг.
А над тях луната
аха да тупне на земята.

Луната свети в зенита си.
Аз съм в най-мрачната си четвътинка.

Буден е
а казва, че вече спи.
Мразовита есенна нощ.

Водни птици.
От крепостта излиза фенер.

четвърта глава