Глава втора

         Башо Матсуо (1644 - 1694)

         Башо Матсуо е известен като първият голям поет в историята на хайкай и хайку.
         Следвайки тогавашния литературен вкус, в своя ранен етап той също пише стихове, съдържащи смехотворен елемент и игри на думи; но от около 1680-та година нататък, той започва да отдава значение на ролята, която има мисълта в хайкай (особено в хокку).
         Учението на Чуанг-тсеу, философ от IV-ти век преди Христа, силно повлиява на Башо. В своите хокку той често цитира откъси от "Книга на учителя Чуанг".
         Чуанг-тсеу отричал изкуствеността и утилитаризма и намирал, че ролята на човешкия интелект е незначителна. Твърдял, че истинското качество се съдържа в наглед непотребните неща и че един правилен житейски път не бива да противоречи на естествения закон.

         Да принадиш към крака на чаплата
         дълъг
         фазански крак.
         Башо

         Този стих пародира следния текст от "Книгата на учителя Чуанг": "Когато видиш дълъг предмет, не трябва да смяташ, че той е прекалено дълъг, щом като дължината е качество, дадено му от природата. Това се доказва от факта, че едно пате ще изкряка от болка, ако се опиташ да издърпаш късите му крака, за да ги направищ по-дълги, а жеравът ще се възпротиви със сълзи в очите, ако се опиташ да подкъсиш дългите му крака с нож.
         Играейки си преднамерено в своето хайку с идеята за насилствено снаждане на птичи крака - нещо, което Чуанг отрича - Башо показва безмислието на такова действие и шеговито изтъква безпомощността на човешкия интелект.
         Хайку на Башо са драматични: те преувеличават хумора и мъката, екстаза и объркването. В основата си, неговите драматични експресиии са парадоксални. Хуморът и отчаянието му не изразяват вяра в човешките възможности и не възвеличават човека. Колкото повече описва човешките дела в творчеството си, толкова повече, изпъква човешката нищожност. И толкова повече ни кара да осъзнаем величието на природните сили.

         Давам на ветрилото
         вятъра от Фуджи.
         Ето, сувенир от Едо.

         * Eдо - старото име на Токио.

         Яздейки, сънувам,
         далечната луна в неспирен сън -
         пара от приготвен чай.

         Отминава пролетта -
         плачат птиците,
         очите на рибите са пълни със сълзи.

         Лятно зашики -
         Люшват се и влизат
         планината и градината.

         * зашики: стая в японски стил, покрита с татами и отворена към градината.

         Какво щастие!
         Долината лятна
            кара снега да ухае.

         Есенният вятър -
         по е бял
         от скалите в планината.

         От вси страни
         довяват ветровете
         черешови венчелистчета
         в езерото на гмурците*.

         * зоол.гмурец: сем. Colymbidae

         Дори глиганът
         ведно с всичките създания
         рева във тази буря.

         Полумесец осветява
         мъгливата земя.
         Елдата цъфти.

          Полюшва се разцъфнал детелинов храст -
         не разсипва
         капчица роса дори.

трета глава