Кети Бозукова

хайку

Литературен клуб | хайку e-zine

 

       

      Белият лист е опората
      на душата ми.
      Изпълня ли го с мастило,
      тя отлита.

       

      ***

       

      Снощи търсих в несвяст
      онзи, който не беше в леглото ми.
      И намерих поема
      за онзи, когото обича душата ми.

       

      ***

       

      Ако се страхуваш
      сама да ме оставяш,
      ти подари ми цвете -
      и то ще ме опази.

       

      ***

       

      Вълната се засилва
      към брега -
      дали агресия е,
      или е любов?

       

      ***

       

      Усещам -
      всяка песъченка
      по тялото ми
      е целувка.
      От теб.

       

      ***

       

      А вятърът ме е прегърнал
      с твоята прегръдка...
      Ах, пръстите ти...

       

      ***

       

      Смисълът е във движението -
      да налееш вино от бутилката,
      да нарежеш хляба на приятеля
      и да проследиш на птицата крилете.

       

      ***

       

      За да чуеш дъждовните капки
      как целуват листата дървесни,
      трябва цялата мъка във тебе
      да се слее в есенна песен.

       

      ЛЮБОВ

       

      По-тънка от надежда,
      по-стръмна от земетръсна пролука,
      една връвчица ни свързва
      като два полюса -
      аз - севера, ти - юга.

       

      ***

       

      Сърцето ми е
      пясъчен часовник,
      когато те очаква.

       

      ***

       

      Буйно тече поток -
      бяга сълза от окото -
      езеро.

       

      ПОЛЯНА

       

      Скакалците си говорят
      със тревите,
      а мравките - подслушват.

       

      ***

       

      Горски ягоди -
      пътекопоказатели.

       

      ***

       

      Езеро.
      Изпърха водно конче -
      разлюля огледалото.

       

      ***

       

      Вяра.
      Търсач на посоки
      от пътя за никъде.

       

      ***

       

      Нахраних врабците
      с трохи -
      от моето време.

       

      ***

       

      Искам парче
      от питата огнена.
      Пълнолуние.

       

      ***

       

      Любов.
      Искрица от кладата
      на душата ми.

       

      ***

       

      Думите.
      Днес са по неми
      от камък.

       

      ***

       

      А кой е страстният любовник
      в изгарящата нощ -
      тромпета или тромпетиста?

       

      ***

       

      Светкавица
      разцепва
      самотата ми.

       

      ***

       

      Кошута.
      Очите и са
      цялата вселена.

       

      ***

       

      Вълна.
      Завръща се
      преди да каже сбогом.

       

      ***

       

      Щъркелът
      размаха крила.
      Волност.

       

      ***

       

      Лято е.
      Светулките са илюзия
      за светлинни години.

       

      ***

       

      Розите. Живи
      като самия живот.
      Остри.

       

      ***

       

      Степният вятър -
      молба за
      съпричастност.

       

      ***

       

      Дъжд.
      Сълзите на небето
      пълнят кладенеца.

       

      ***

       

      Есенно листо.
      Жълто-червена магия.
      Спомен.

       

      ***

       

      Лястовиците -
      черни ноти
      на електрическо петолиние.

       

      ***

       

      Сънувам скитник.
      Изсипва се бял прах
      от обувките му.Сол е.

       

      ***

       

      Есен -
      пеперудите укротяват
      вятъра.

       

      ***

       

      Звездите не умират.
      падат -
      право в сърцата ни.

       

      ***

       

      Уханието -
      обгръща те целия.
      Цъфнала липа.

       

       

       

      e-mail: bozukova@sl.bia-bg.com

       

 

Електронна публикация на 08. септември и на 16. септември 2002 г.

г1998-2008 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]