Освен чистата поезия в Япония доста били разпространени "поетичните дневници", в които стиховете се редуват с прозаични фрагменти. Още преди появата на хайку съществували дневници в стил "дзуйхицу" ("подир четката") - безсюжетни записки за всичко интересно: видяно, чуто или просто хрумване. В тях често се цитират стихове. От друга страна кратките стихотворения нерядко са съпроводени от коментари. Накрая формата на поетични записки "хайбун" се превърнала в самостоятелен жанр. Счита се, че Басе/Башо бил първият велик майстор на този стил. Известно е, че неговите дневници не са просто наброски или коментари към появяващите се в тях хайку. Башо преписвал някои от фрагментите на своите дневници по няколко пъти до постигане на максимална изразителност на тези "хайку в проза". Хайбун изглежда като неголяма скица, понякога с хайку в ролята на съединяващ детайл:

         "Похвала на Унтику
         Монахът Унтику от столицата нарисувал някакъв почетен наставник, - едва ли не себе си? - седящ с гръб към нас и казал: "Надпиши тази картина". По онова време той бе прехвърлил шестдесет, а аз наближавах петдесетте. Нашият живот е сън, и така той изобразил себе си като спящ. Да подпишеш и надпишеш - е нещо като нощно бълнуване…

Обърни се!
Та нали и моята унила есен
върви към края си… "

 

    Башо
    "Записки от Призрачната Обител"

следваща глава