Хайку не назовава, а ПОКАЗВА; не обяснява, а ПРЕДАВА. Всяко тристишие може да се разглежда като незавършена танка-сякаш човек иска да изрази чувствата си по пътя на поетичното сравнение, но изричайки първата половина на танка, решава да не продължи, да не доизясни това, което и така се чувства чрез създадения образ.
         Възможна е и такава една аналогия: представете си, че вие се разхождате край реката и виждате недостроен мост. Например, че той стига само до средата на реката; или няколко колони само са забити в дъното; или просто руини - няколко каменни блока на този бряг, и още един-два - на другия. Във всеки един от случаите мост няма. Но вие на мига можете да си го представите и да кажете точно откъде до къде минава той. Примерно нещо такова е поезията хайку.
         Използвайки тази аналогия може да разгледаме няколко поетични похвата, които РЯДКО или СЪВСЕМ НЕ се използват в хайку (за разлика от западната поезия).
         1) Епитети ("прекрасен", "скучен") и наименования на чувства и усещания ("любов", "самота", "смърт"). Всички тези думи КАЗВАТ, но не показват, не предават усещания и затова са чужди на хайку. Въобще в добрите хайку няма никакви "отвлечени разсъждения". Това са моменти от живота, предадени с ясни думи.
         2) Метафори и сравнения. Като правило те са "вече построения мост": почти винаги има два обекта, едниният от които служи за описание на другия ("годините като прах" или "елмазен прах в нощното небе"). Тези двойки са свързани по между си от авторите съвсем произволно и в такъв изкуствен, "сдъвкан" вид са поднесени на читателя. В хайку се постига по-изтънчен ефект - "построяването на моста" трябва да се случи в ума на читателя:

Снежинки -
Прах по муцунките
На моите ботуши

    Пени Хартър

         Тук няма нищо неестествено - "прахът" в този случай е съвсем истински, а снежинките са помогнали той да бъде забелязан. И при това се промъква една нишка към някакво неизказано усещане от това откритие: изплува "мостът".
         3) Като особен вид метафора може да се отдели антропоморфизма (анимизма), когато се одушевяват неодушевени предмети: "усмивката на месеца", "зъл вятър". Такива ефекти често се срещат в западната поезия, но в хайку се избягват.
         4) Обективността е характерна за поезията хайку. Башо е казал: "Узнайте всичко за бора край самия бор, за бамбука - край самия бамбук". Един от неговите ученици коментирал това така: "Поетът трябва да се отърси от всички представи, свързани с неговото собствено "аз" и да се концентрира върху предмета, за да проникне в същината му". Затова авторът на хайку, също както и фотографът, рядко попада в собствения си обектив. За разлика от други видове поезия, в хайку по-рядко звучи думата "аз", особено в изрази като "аз чувствам", "аз знам". А ако това се случи, то е само като "поглед отстрани". Авторът си представя себе си като един феномен - елемент от своята картина:

Уморен и болен,
дори в сиянието на цъфтящите вишни
аз продължавам да треперя

    Акутагава Рюноске

следваща глава