Това е дума, която указва в кое време се случва действието. Темата за връзката на човека с Природата има огромно значение в цялата японска култура; смяната на сезоните е един от основните мотиви в поезията. Киго създава своего рода "природен фон", който помага да се почувства едно хайку. Възможно е както пряко назоваване ("зимна вечер", "края на лятото"), така и косвено - например: "шал" или "ледена висулка" предполагат зима (пролет), "гроздобер" - края на лятото:

потръпва
щом съседния грозд
откъсват от лозата

    Дхугал Линдсей

         Има множество сезонни думи, които са традиционни; хората, незапознати с японската култура пък и самите съвременни японци не винаги могат да отгатнат кой сезон се подразбира. За целта съществуват специални речници "сайджики", от които можеш да разбереш, например, че "луна в дим" означава пролет. В следващия пример се подразбира зима (началото на пролетта), тъй като описания обред с облечена в маска маймуна се свързва с празнуването на Нова Година:

тази година пак
маската на маймуната
е на лицето на маймуната

    Басе/Башо

         Съвременните хайку често се пишат без киго, макар че все пак става ясен фона, на който се разиграва действието. Получава се нещо като "думи от обкръжаващата среда" вместо "сезонна дума". Интересни са също така хайку със съвременни и чуждестранни сезонни думи. Например "бейзболна бухалка" в съвременните американски хайку е съвсем подходящо киго, което се асоциира с лятото.

следваща глава