Всяко хайку е чувство-усещане, запечатано в малък словесен картинен образ. Образите имат две основни качества:

         А) Те идват непосредствено от жизнения опит: определени ярки моменти от живота, които ни впечатляват и които ние улавяме с нашия вътрешен фотоапарат: странни съвпадения; смешни случки; пейзажи, резониращи с нашето вътрешно състояние или даже изменящи нашето настроение, които ни носят неочаквано усещане за печал, самота или някакво друго чувство, което дори е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ НАЗОВЕ;

         Б) Записани с думи, тези "картинки" трябва да предизвикват сходни усещания у читателите: нужно е не само да опишеш своя опит с думи, но да го направиш така, че да въздействаш на читателя.

         Изкуството да пишеш хайку - това е своеобразен танц върху тясната ивица суша между "локвите" (А) и (Б). Ако се увлечеш (А) можеш да напишеш много натурални фрази от типа на "красиви са листата на дърветата ", то с това никого няма да впечатлиш. Или обратно: ако се впуснеш по езикови ефекти и уникални видения (Б) - това трудно ще бъде възприемано от друг човек.
         Накратко, това е танц между "локвите" - основата на цялата поезия.
         Изкуството на хайку има свои особени "па". Някои от тях ще опиша по-долу.

следваща глава