Традиционното хайку е от три реда, със срички 5+7+5=17. Повечето хайку са съставени от две части-изречения, 12+5 или 5+12. Тези части се отделят от специала разделителна дума, която играе ролята на препинателен знак. Често въобще няма разделителни думи, а и самите хайку на японски се изписват във вид на един вертикален стълб. В тези случаи разделянето просто се подразбира по класическата схема 5+7+5 (например така, при записване на руските стихове в куплети може да се предположи, че римуваните думи стоят в края на редовете). Изобщо, бидейки по своя произход "начални строфи", хайку понякога има незавършен вид, т.е. не представлява граматически завършено изречение.

катацумури
соро соро ноборе
фудзи но яма

охлюв
тихо-тихо изкачвай се
планината Фуджи

    Исса

         Така стоят нещата с "класическите японски" хайку (макар че правилото за 17-те срички е нарушавал дори Басе/Башо). Що се отнася до преводите и "чуждестранните" хайку съществуват различни мнения.
         Трябва да се вземе под внимание факта, че сричката в японския език съвсем не е това, което е сричката в руския или английския (или българския - бел.прев.), както по дължина, така и по средна информативност. Дължината на редовете на хайку (5, 7, 12) се определят от дължината и структурата на средното "поетично изречение" в японския език (но не в руския или английския). Затова най-разумен изглежда следният подход:
         - при превод или писане на хайку неяпонският поет се стреми да предаде "духа на хайку" чрез правилно построяване на "образа" (виж за това по-долу);
         - имитира се триредната композиция на хайку, но с оглед на естествените шаблони на чуждия език (например в руските хайку може да се получи по-удължен ред, който обикновено надхвърлят 17 срички (в същото време най-добрите хайку на английски са по-къси - 12-14 срички);
         - разделителната дума не се превежда, означава се с пунктуационни знаци (',', '...', '!', '-', ':');
         - за по-голяма близост с оригинала се използва по-малко строг синтаксис и "по-разхлабена" граматика : допуска се отсъствието на някои препинателни знаци (например точка накрая), използването само на малки букви и т.н.

бяла нощ -
как дълго звъни телефона
в дома на съседа

    Алексей Андреев

         Впрочем, срещат се и хайку с повече от три реда. Доста често се пишат хайку от един или два реда:

по плажа вървя, огледах се -
даже следи вече няма

    Осаки Хесай

         Понякога при превода хайку се римува. Има дори един особен вид "Бразилско хайку" с римуване "на кръст". Но в оригинала (японския) хайку не е римувано и римуваните преводи понякога звучат неестествено. Аз предлагам обикновено компромисно решение: рими могат да се използват, но така, че тяхното "организиращо начало" да не подтиска образа и простотата на звученето -например, твърде ненатрапчиво звучат дисонансните или вътрешните рими:

Расте вълчи вой надалече
Мойто рошаво псе, лежащо край огъня,
надигна в отговор глава

    Дейвид МакМюрей

         При превода по-големи проблеми създава "съдържателната" страна на хайку. За нея подробно иде реч по-надолу. Тук ще дам само един пример, който показва колко силна е зависимостта на резултата от "собственото мнение" на преводача. Дори читател, незапознат с оригинала, може лесно да разбере това, когато съпостави различни преводи на същият Башо:

С мен под един покрив
две девойки… Вейките на хага* в цвят
и самотен месец

    (превод на руски Вера Маркова)

почивам в леглото
там, при проститутките
луна и цветове на хага

    (друг превод)

         *Хага - вид японски храст, който пожълтява отдолу нагоре; обикновенно се асоциира с настъпването на есента; в японската поезия - любим образ от темата за тъгата в живота. (бел.на прев. И. Илиева.)

следваща глава