Валеше.
          Не капки, а плътни водни струи носеха небесно послание на изстрадалата земя. Петима мъже газеха до колене във вода и заливаха неприветливата природа с поток от цветисти ругатни на няколко езика. И трябва да се отбележи, че дъждовният еквивалент на словоизлиянията им без съмнения би накарал гореспоменатата буря да изглежда смешна.
          - Ще се издавим - отбеляза Джентълмена, докато опитваше да нагласи чадъра си така, че главата му да остане суха.
          - Няма -  успокои го Сянката, - носим лодка.
          - Само си я носим - не мирясваше Джентълмена. - Откак Снежинката спа в нея, гуменетката за нищо не става.
          - Хей, чадържийо, като знаеш много, другия път ще се сгуша при теб. Не стига, че натъпка оборудването си в моя спален чувал, за да...
          - Млък! - изръмжа Тъмния. - Как не ви се напълниха устите с вода, бре! Вчера ми свърши аспирина и искрено моля да не предизвиквате главоболието ми.
          Замълча за няколко секунди и добави:
          - И без това до няколко минути дъждът ще спре.
          В интерес на истината, позна.

* * *

          Двестакилограмовият негър, известне като Снежинката, изстиска с професионални движения необятната си парка и се озъби на озарилото небосвода огнено кълбо, познато като слънце:
          - Да ми я изсушиш, иначе...
          Тъмния с усмивка го изчака да просне дрехата си на скалите и му подаде черния шлифер и ризата си. После приближи до Шепота, приклекнал до някаква машинария с малко екранче.
           - Къде сме?
           Дългите пръсти на локаторчика се плъзнаха по окъпания в зелена светлина монитор.
           - Тук - каза тихо. - Скоро ще го настигнем.
           Тъмния отметна дългата си черна коса и изръмжа доволно.

* * *
 

          - Много се извинявам за безпокойството, но трябва да видя документите и ловните ви билети.
          Малкото светещо кълбо, на което принадлежеше горното изказване, се отдръпна няколко метра назад и увисна неподвижно във въздуха. Сянката се материализира и извади от чантичката на кърста си разноцветни хартийки. Кълбото се приближи, за да ги огледа.
          - Мда... май всичко е наред. Разрешителните ви са за още седмица. Успяхте ли да хванете поне един?
          - Не, но сме на път - гордо потупа огромната си пушка Снежинката.
          - Пожелавам ви успех - рече летящата машинка. - Нещо много са се навъдили напоследък.
          - Мерси - поклони се леко Джентълмена.
          - Учтив до гроб - прошепна Шепота на Тъмния и двамата се захилиха.

* * *

          Джентълмена оправи възела на врътовръзката си.
          - Добре ли е?
          Снежинката избърса потта от челото си с парцала, с който почистваше оръжието си.
          - Чудя се, как ли се обличаш за официално парти, щом това са ти дрехите за лов. Някой ден ще взема да мина през клуба ти за чаша уиски...
          - Чай!
          - С коняк!
          - Става. Сериозно, как ми стои вратовръзката?
          Гръмотевичен тътен заглуши отговора на негъра, което, предвид културния тон на тази история, вероятно беше за добро. Погледите на петимата се отправиха в посокота, откъдето дойде звукът. Фантастичен поток светлина разкъса черната плът на нощта, откри за миг лицето на спящата земя и се разби на милиони блестящи късчета, които се пръснаха във всички посоки.
          Гледката сама по себе си беше прекрасна, а фактът, че нашите герои можеха да й се наслаждават от достатъчно далечно разстояние, я правеше направо изумителна. Така или иначе, първата реакция закъсня с близо минута.
          - Вулкан? - усъмни се в очевидното Тъмния, без да откъсва очи от заревото.
          - Да - потвърди Шепота. - Вулканично изригване на 28,7 километра от сегашното ни местоположение.
          Джентълмена потри брадичката си.
          - Дали...
          - Разбира се! - ухили се Тъмния. - В нас се цели, копелето му с копеле. Надушило ни е.
          - Ако не си оправи мерника, скоро ще надуши барут - изръмжа Снежинката.
          Отблясъците от далечния пожар танцуваха по цевта на пушката му.

* * *

          - Две вулканични изригвания, един ураган, две наводнения и три земетресения, последното от които за малко не ни довърши - броеше на пръсти Джентълмена.
          - Верни са ти сметките - плясна го по рамото Тъмния. Само не разбрах, оплакваш ли се, или се хвалиш...
          - Чудя се. Нали уж даваме грешни пари, за да ловуваме без да вредим по никакъв начин на майката природа? Само дето онова чудо, дето го гоним, разказа играта на екологията в мерака си да ни спре.
          - К'во си се загрижил... Нали се КЕФИШ! - извика Снежинката.
          "КЕФИШ! КЕФИШ!" -  потвърдиха отвесните стени на каньона.
          - Ако бяха останали зайци или сърни - продължи той, - да не си мислиш, че щяхме да се трепеп за оня?
          - Останали са - привлече вниманието на всички Шепота, повишавайки тон. - Четирийсет диви заека и петнадесет сърни, четох последните статистики. Чудя се, дали щяхме да изтребем и тях, ако не бяхме открили Екологичния лов?

* * *

          - Настигнахме го - тупна Шепота по радара си.
          Червената точка пулсираше в самия център на зеленикавия монитор.
          - Оказа се келяв - възнегодува Снежинката. - Помните ли миналогодишния лов? Три месеца го преследвахме оня, преди да го омаломощим. От четири засади се измъкна. А как само нападаше... Скални свличания, гръмотевични бури... Пък тоя не ни уцели нито веднъж.
          - Тъкмо ще си почина малко. Не мога всяка година да лежа в болница - обади се Сянката.
          - Къде точно се сврял?
          - Ето там - подаде му бинокъла си Шепота. - Виждаш ли онази каменна постройка? Според компютъра, това е изоставен храм от края на двайсет и първи век.
          - Колко оригинално! - продължи да мърмори Снежинката. - Дано поне предсмъртният му монолог си струва.

* * *

          - КАК СМЕЕТЕ ДА МИ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТЕ, СИНОВЕ НА МАЙМУНИТЕ?! - прокънтя между каменните стени дълбок и плътен глас с ясно доловим южняшки акцент. - АЗ СЪМ БИЛ НА ТАЗИ ЗЕМЯ ПРЕДИ ДА СЕ РОДИТЕ, ЩЕ БЪДА И СЛЕД КАТО ТЕЛАТА ВИ ИЗГНИЯТ В ПРЪСТТА!
          - Абе кажи нещо ново - прозя се Снежинката, - тия лафове сме ги чували.
          Светлината от фигурата, запълнила почти цялото древно светилище, стана още по-червена. Няколко огнени кълба полетяха към петимата мъже, но психощитът на Сянката ги върна обратно при подателя им. Светлината стана бяла, а фигурата видимо се смали. Гласът вече не беше нито толкова дълбок, нито толкова плътен. Само акцентът се бе запазил.
          - Това не е нормално! Аз съм бог в края на краищата. Според правилата, по които е устроен светът, вие трябва да ми се подчинявате!
          - Откак открихме начин да ви очистим, пренаписахме правилата - ухили се Тъмния.
          Петте дула се насочиха към него.
          - Но защо?! - изпищя той.
          - "Вълнуващо, забавно, одобрено от Световната екологична организация забавление" - цитира рекламната брошура Тъмния.
          Пет пръста се стегнаха около спусъците.
          - Спрете, синове на маймуни! Какво правите?! Вие не можете да живеете без богове...
          - Че ние не живеем без богове. Винаги се завъждат нови - припомни познатите факти Снежинката. - Пък и светещите ви кожи стоят чудесно над камините...
          Пет енергийни заряда се врязаха в светлата фигура.